Name: Benny Goodman - Jazz
Brand: Bazar.bg
SKU: 30731274
Price: 25 BGN
Availability: InStock

Добавена 19 апр, 21:29 ч.

Benny Goodman - Jazz

25 лв

Доставка: Лично предаване; Купувача

Състояние: Използвано

Описание

Benny Goodman

Jazz

при интерес пишете на лични

отговарям бързо

1 – Dear Old Southland

Written By – Layton/CreamerWritten-By – Creamer, Layton

2 – Marie

Written-By – Berlin

3 – If Dreams Come True

Written By – Sampson/Goodman/MillsWritten-By – Goodman, Sampson

4 – Smiles

Written By – Roberts/CallahanWritten-By – Callahan*, Roberts*

5 – Honeysuckle Rose

Written By – Waller/RazafWritten-By – Razaf, Waller

1 –Three Little Words

Written By – Ruby/KalmarWritten-By – Kalmar, Ruby

2 – Diga Diga Doo

Written-By – McHugh/Fields

3 – When It's Sleepy Time Down South

Written By – L. & O. Rene/MuseWritten-By – Muse, I. Rene, O. Rene

4 – I've Got My Love To Keep Me Warm

Written-By – Berlin

5 – AC-DC Current

Written By – Goodman/Christian/HamptonWritten-By – Goodman*, Christian, Hampton

B6 – Big John's Special

Written-By – Henderson

Benny Goodman е американски джаз и суинг музикант, кларинетист и бендлидер, наричан „Кралят на суинга“. Фигурата на кларинетиста полага до такава степен своя отпечатък върху суинг музиката, че става нейна емблема.

Когато мислим за Бени Гудман, не бива, разбира се, да забравяме, че неговият път минава през две важни естетически явления в джаза – появата на биг бенда и утвърждаването на стила суинг.

Бени Гудман започва да свири на кларинет на 10-годишна възраст. Той свири в джаз групи от ранна възраст. В средата на 30-те ръководи една от най-прочутите музикални групи в Америка и обикаля света с тях. Бени Гудман допринася за развитието на стила "Swing" на джаза. Много рядко е записан да свири на алт саксофон.

Солата на Гудман се отличават от всички други изпълнения на кларинет. Най-общо погледнато, те се явяват миниатюрен вариант на основната тема или нейно индивидуално продължение. В свободното възпроизвеждане на темата Гудман често стои на прага на импровизацията. Соловите му изпълнения впечатляват със своето изящество. В тях откриваме баланс между ниските и високите регистри, а преходът между тях – плавен или внезапен ‒ е винаги находка. Тя настъпва с изненадваща лекота. В нея няма нищо рязко. Соловите изпълнения на Бени Гудман се отличават с мек, топъл тон, който на моменти кулминира в особено интензивни фрази. Всички тези контрастиращи елементи не излизат от контрола на Гудман, без да оставят впечатление за умозрително въздържане от крайности. Ако изразът „съвършена форма“ означава нещо определено, то получава конкретен израз в солата на Гудман. Освен с изящество, те ни покоряват и със своята лекота и привидна спонтанност. Тя никога не прераства в бравурни изпълнения, колкото и бързо да е темпото, никога не цели да вземе акъла на публиката.

Макар че като ръководител на биг бенд впоследствие Гудман прибягва и до услугите на други аранжори, всеки от които има собствен почерк, аранжиментите в изпълненията на неговия оркестър следват обща схема на симфонично изпълнение на темата и характерното за стила суинг четиритактово темпо. На този предсказуем фон Бени Гудман поднася своите изящни, неповторими сола. С тях оркестровото изпълнение – понякога монотонно и твърде академично ‒ завършва в неотразима индивидуалност. Насладата от ефирната им изтънченост носи емоции, които музиката „hot“ дотогава не е предизвиквала. Очевидно в контекста на суинг бенда Бени Гудман намира най-подходящата среда за изява на своите качества на изключителен солист.

Ценителите на суинг музиката не просто я слушат и танцуват с удоволствие: те образуват своеобразна културна общност, която има своите отличителни черти (облекло, форми на развлечение) и своя ценностна система. Привържениците на суинга се отличавали с по-либералните си нрави. Явлението е привличало вниманието на философите векове преди това. Още в 18 век Русо пише първия си философски трактат за участие в конкурса, обявен от Дижонската академия и формулиран като въпрос: „Дали възраждането на науките и изкуствата е допринесло за очистването на нравите?”. Отговорът на Русо, лауреат на конкурса, е категоричен: развитието на науките и изкуствата не е допринесло за очистването на нравите. Днес едва ли някой би говорил за „очистване“ на нравите. Въпросът на Дижонската академия би следвало да подразбираме в наше време като възможно подобряване на нравите. По отношение на музиката суинг безспорно е едно: тя променя нравите на милиони хора в посока, по която поемат както бели, така и цветнокожи американци предимно от подрастващите поколения. В този смисъл суингът подготвя почвата за расовото сближаване в САЩ и за преодоляване на все още царуващия апартейд.

още обяви в профила Грамофонче

//www.youtube.com/embed/ktLe8fIRHaY

☆ ☆ ☆ ☆ ☆

Оценка 5 от 3 гласа.

Докладвай