Бетовен - 9 симфония - кутия - 2 плочи - класика → Обява 30913699

кутия - 2 плочи

„Симфония № 9 в ре минор“ (опус 125), наричана също „Хорална симфония“, е последната пълна симфония на германския композитор Лудвиг ван Бетовен. Завършена през 1824 година, тя е сред най-популярните произведения на класическата музика и определяна от редица критица като един от шедьоврите на Бетховен и една от най-значимите композиции в историята.

„Симфония № 9“ е първият пример на симфония от значим композитор, която използва вокални елементи, и поставя началото на жанра хорална симфония. Нейната четвърта част съдържа изпълнение от хор и четири солови вокалиста на адаптация на поемата на Фридрих Шилер „Ода на радостта“. През 1972 година фрагмент от тази част на симфонията е обявен за Европейски химн.

От 1812 г. животът на Бетховен започва да се влошава видимо. Наред с проблемите в личния му живот започват проблеми с доходите му, както и влошаване на състоянието на слуха му до пълната му загуба. От 1813 г. Бетховен започва да използва слухова тръба, за да комуникира със своята среда. Слуховите тръби са изработени от Йохан Мелцел (Johann Nepomuk Mälzel), който е и изобретателят на метронома, специално за Бетховен. От 1818 г. се доказва и използването на така наречените разговорни тетрадки, при което неговите събеседници записват това, което искат да му кажат, както и записки на самия Бетховен. Поради напредналата загуба на слуха той не може да се проявява повече като пианист.

Едновременно с личната криза на Бетховен се променя и стилът му на композиране. От 1813 до 1814 г. той се занимава основно с композирането на Wellingtons Sieg, както и една основна промяна, като заглавието на операта се променя от Леоноре на Фиделио. През следващите години се връща към сонатите за пиано.

След повече от десетгодишна пауза Бетховен отново се обръща към симфониите и създава своята симфония № 9. През 1824 г. той я завършва. Последната част с хоровото изпълнение на Одата на радостта на Шилер е изключително популярна. Първата премиера на деветата симфония е представена на 7 май 1824 г. заедно с части на тържествената меса на Бетховен и е посрещната въодушевено от публиката. При премиерата по свое желание Бетховен стои до диригентския пулт за подкрепа и даване на темпото, но на оркестъра е дадено указание да не се съобразява с него, а с Михаел Умлауф, който е асистент диригент. Още при месата публиката започва да аплодира бурно. При завършването на симфонията Бетховен не се обръща да приеме овациите на публиката и тогава Каролина Унгер (алт), която участва в изпълнението на одата на радостта, внимателно го обръща към публиката. По това време Бетховен е напълно глух. През 1985 г. част от „Одата на радостта“ е приета за официален химн на Европейския съюз.

още обяви в профила Грамофонче