Борис Карадимчев - Песни за деца - ВЕА 12216 Пим-Пам, Тодор Колев, Васил Найденов, Михайл Белчев др → Обява 32892198

Песни за деца. Борис Карадимчев - 1988 г.

Балкантон - ВЕА 12216

Има светлина / Текст Александър Петров ; Изп. Пим-Пам

Смешка / Текст Кръстьо Станишев ; Изп. Пим-Пам

Тон-бонбон / Текст Радой Киров ; Изп. Михаил Белчев, Мила Палукова

Капчук / Текст Асен Разцветнико ; Изп. Асен Ангелов и дете

Шапките / Текст Димитър Михайлов ; Изп. Коста Карагоргиев, Пим-Пам

Песен за София / Текст Николай Зидаров ; Изп. Пим-Пам

Топките / Текст Александър Петров ; Изп. Пим-Пам

Песен за мечтата / Текст Росен Василев ; Изп. Пим-Пам

Пролетта е дошла / Текст Александър Петров ; Изп. Пим-Пам

Очакване / Текст Димитър Михайлов ; Изп. Коста Карагеоргиев

Песента на щуреца / Текст Александър Петров ; Изп. Тодор Колев

Песента на вълка / Текст Маргарит Минков ; Изп. Тодор Колев

Робинзон Крузо / Текст Николай Ботев ; Изп. Тодор Колев, Пим-Пам

Немирните джуджета / Текст Матей Стоянов ; Изп. Кристина Димитрова, Пим-Пам

Какво е приятелството / Текст Димитър Михайлов ; Изп. Кристина Димитрова, Пим-Пам

Вълшебство / Текст Димитър Михайлов ; Изп. Васил Найденов, Пим-Пам

Да бъдем различни / Текст Венелин Пройков ; Изп. Михайл Белчев, Коста Карагеоргиев, Васил Найденов, Кристина Димитрова, Тодор Колев, Борис Карадимчев, Пим-Пам

-

-

Автобиография

Роден съм така, както са се родили всички, които са писали автобиография. Това забележително събитие се е случило на 30 март 1933 год. в град Ямбол, в който жабите бяха най-музикални.

С тях са свързани и първите ми музикални впечатления.

Обратно на Моцарт, който на 3 годиии свири пиано, а на 5 композира, аз започнах на 3 години да композирам, а на 5 да свиря на пиано, като по-лесно.

През 1950 година постъпих в Държавната консерватория, която завърших три пъти. Учителски клас (нямам педагогически способности), оркестрово-диригентски (много е трудно) и композиторски (все пак е най за предпочитане). Тъкмо да завърша и... ме изключиха — временно (виж Верди), и то за какво — че съм свирел в ресторант.

За втори път се опитах да композирам, когато бях студент. Вродената ми скромност не позволява тук да отбележа повече подробности около успеха, с който бяха посрещнати тези съчинения. Поради това се насочих към забавната и танцова музика. От тези жанрове са пиесите: „Следи по брега“, „Дъжд“, „Радостна пролет", ,,3аливът в Созопол“, „Зеленоокото момиче“ и безброй още други талантливи творения.

Сега съм едва на 33 години. Освен другия си стаж, имам 4 години безкористна служба в Дирекция на българските циркове. А 4 години общуване с фокусници — това прави вече първокласен служител в Българската телевизия (какъвто съм засега)...

Борис Карадимчев е известен български композитор на филмова и поп музика, дългогодишен художествен ръководител на детския хор „Пим-Пам“, професор в НАТФИЗ.

Завършва Консерваторията, три години учи композиция при Панчо Владигеров.

Автор е на някои от вечните хитове на българската музика – над 300 популярни песни, сред които заглавия като „Бяла тишина“, „Робинзон Крузо“, „Хора и улици“, „Нашият град“ и „Циркът“ на група Тангра и други. Композира и музиката за над 40 игрални филма, като: „Сватбите на Йоан Асен“, „Момчето си отива“, „Селянинът с колелото“, „Матриархат“, „Оркестър без име“.

От края на 70-те е художествен ръководител на детския хор "Пим пам", които изпълняват неговите десетки песни за деца - като "Робинзон Крузо", "Тон бонбон" и "Отново е Коледа". На възпитаниците му той е известен като Папа.

Формацията се появява на бял свят по време на поредното издание на "Златният Орфей", когато е отличена песента му в чест на първия български космонавт, изпълнена от Михаил Белчев и група деца. На награждаването организаторите на фестивала настояват да обявят името на детския хор и така спонтанно се родило звънкото, оригинално и лесно запомнящо се име "Пим Пам".

Негова е и мелодията към излъчваното от 1969 г. детско тв състезание "Бързи, смели, сръчни".

Автор е на музиката към 120 анимационни филма, сред които отличеният със "Златна палма" в Кан "Женитба" на Слав Бакалов и Румен Петков, поредицата за Чоко и Боко, пълнометражният "Планетата на съкровищата".

Започва да пише песни през 60-те години, като първата е "Аз оставам при морето", изпълнена от Емил Димитров. Той е един от първите композитори, които подават ръка на рокгрупите от края на 60-те като "Щурците" и "Сребърните гривни" ("Проксима").

Песента му "Бяла тишина", изпълнена от Георги Минчев, "Щурците" и струнен квартет, печели първа награда на "Златният Орфей" (1967). Отличени на фестивала по-късно са "Земя звезда" (1977), изпята от Богдана Карадочева, и "Звезда в небето", отново с Георги Минчев.

В края на 70-те и през 80-те особено плодотворно е сътрудничеството му с група "Тангра" - с хитове като "Любовта, без която не можем", "Богатство", "Малкият град" (от филма "Оркестър без име") и соловото парче на Чочо Владовски "Безсъние", известна още като "Дон Кихот".

Сред най-популярните му песни от 90-те са: химнът на СДС "Времето е наше", "Отново е Коледа", "Рождество", "Алилуя" (Коледна пиеса).

Писал е и произведения за симфоничен оркестър (Концерт за валдхорна и оркестър от 1961 г., Адажио и фуга по Yesterday и Let it Be на "Бийтълс"), както и камерна музика (Струнен квартет; Рондо за кларинет и пиано; Три пиеси за кларинет; Виртуозни вариации за соло цигулка; Прелюд и фуга за контрабас и пиано).

На "Златният Орфей '97" получава награда за цялостно творчество, а "букет" от хитовете му изпълнява сборна формация: Борис Гуджунов, Мими Иванова, Михаил Белчев, Маргарита Хранова, Недялко Йорданов, Елвира Георгиева, дует "Ритон", Христо Кидиков, Красимир Гюлмезов, Асен Георгиев, Кристина Димитрова, "Трик", Михаил Йончев, Развигор Попов, Жан Шейтанов и др.

още обяви в профила Грамофонче