Недялко Йорданов -  Не остарявай, любов! ВТА 11801 → Обява 34310408

Недялко Йорданов - Не остарявай, любов! - 1986г. - Балкантон - ВТА 11801

Аранжимент и съпровод на пиано и орган-компютър Константин Ташев

Недялко Йорданов е български поет, писател, драматург, музикант и общественик, носител на награда „Златен Орфей“ за цялостно творчество през 1997 г.

От 1963 до 1983 г. е драматург на Бургаския драматичен театър. През 1980 – 1988 г. е главен редактор на Алманах „Море“. През 1990 г. става драматург в театър „Възраждане“ – София.

Започва да публикува през 1954 г. във вестник „Черноморски фронт“ (Бургас). Активно сътрудничи на периодичния печат. Превежда поезия от руски и турски език. Превежда и помага многократно на поета Реджеб Кюпчю. Произведения на Йорданов са превеждани на руски, полски, немски и други езици.

За всеки рожден ден на съпругата си Недялко Йорданов пише стихотворение.

"С моята съпруга Ивана празнувахме златна сватба. Когато дойде нейният първи рожден ден на 18 юли 1968 година, тогава бях уволнен от театъра, имах проблеми и нямах пари да й купя подарък. А какво може да подари един беден поет на любимата си освен едно стихотворение. На следващата година вече имах пари обаче тя не искаше подарък, а искаше стихотворение. И така стана, че на всеки 18 юли от 68 година до сега аз пишех по едно стихотворение, посветено на нашата любов. Така през 1983 година се появи "Не остарявай, любов". За зла беда или за щастие при мен беше Хайгашо Агасян", разказва Недялко Йорданов.

Тогава Хайгашо Агасян прочита творбата, моли го да я препише и създава музиката към вечната българска песен.

Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети.

Ах, неуверена нежност все още в душите ни свети

и подозрително блясват шпаги от минали страсти,

звън на решителна битка за невъзможното щастие.

Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга.

Опроверганото време ляга унило на хълбок.

Нека все тъй да гризем на надеждата острия залък -

късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш.

Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля.

Кой те гримира така в тази изтъркана роля,

кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл -

всичко е само игра, всичко е само спектакъл.

Не остарявай, любов! Ето, завесата пада -

кратък поклон и тръгни - гола, нахална и млада.

С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай.

Не остарявай, любов, моля те, не остарявай!

1983 г., Недялко Йорданов

още обяви в профила Грамофонче