Камерен ансамбъл "Ангелогласният" - ВХА 10759 - Йоан Кукузел → Обява 35437970

Камерен ансамбъл "Ангелогласният" - 1982 г.

Балкантон - ВХА 10759

Classical, Folk, World, Choral, Religious

1. Прийдите ублажим Йосифа на 5 глас, български разпев (XVII в.), транскрипция - Нина Константинова

2. Рефрен от предначинателния псалом 103-ти на 8 глас от Йоан Кукузел Ангелогласният (XIV в.), солист Асен Тошев, транскрипция - Елена Тончева

3. Терирем на 8 глас от Йоан Кукузел Ангелогласният (XIV в.), транскрипция - Елена Тончева

4. Придворна херувимска песен на 6 глас от Йоан Кукузел Ангелогласният (XIV в.), транскрипция - Петър Динев

5. Достойно ест на 4 глас от йеромонах Калистрат Зографски (XIX в.), транскрипция - архимандрит Неофит

1. О, Царице небесная на 8 глас, фрагмент от стихира на Успение Богородично от Георгий Цамблак - знаменен разпев, транскрипция - Нина Константинова

2. Ныне отпущаеши от А. Кастальский, аранж. Димитър Димитров, солист Асен Тошев

3. Единородный сыне на 8 глас, партесна обработка на български разпев (XVII в.), транскрипция - Нина Константинова

4. Разбойника благоразумнаго от П. Чесноков, солист - Асен Тошев

5. Рече Господ от А. Никольский, аранж. П. Чесноков

6. Ангел вопияше от Петър Динев

7. Блажен муж от П. Чесноков, аранж. Димитър Димитров, солист Пламен Хиджов

-

Диригенти Димитър Димитров (1-5), Георги Робев (6-12)

-

-

Проникновен изпълнител и вдъхновен пропагандатор на старата българска музика в страната и чужбина, Камерният ансамбъл „Йоан Кукузел – Ангелогласният” отново си поставя за цел „съживяването” на непознати за съвременността ни старинни музикални творби. Терирем (по Атински ръкопис № 2458 от 1336 г.) от големия средновековен композитор българин Йоан Кукузел (около 1280-1360 г.) е между най-красивите образци на виртуозното му „ангелогласие”. По изящно поетичния текст на среднобългарски език на богородичната похвала (за вечерня, утрена) е изградена мелодията на Гавриил Провящавшу тебя, записана от йеромонах Евстатие в молдавския манастир Путна през 1511 г. Творбата е свързана с богатата певческа традиция на „Болгарский роспев” – българско пеене, нотирано в Украйна през XVII в. Представителен за мелодическата му красота е проникновено-лиричният ексапостипарий от пасхалната утрена Плотию уснув (по ръкопис от 1676 г.) – жанр, изразител на човешкото смирение.

Музиката на българското Възраждане е застъпена от Похвална песен за евангелист Лука от Неофит Рилски (1793-1881), най-видния композитор на прочутата певческа школа в Рилския манастир през първата половина на XIX в. Отличително с възпевния си патос, Достойно ест (от литургията) е творба на прочутия певец българин от певческата школа в Солун – Димитър Златанов, по прякор Градоборчето (втората половина на XIX в.).

Хоровите разработки са представителни за певческата традиция в България след Освобождението от османско иго през 1878 г. Пасхалният тропар Христос воскресе е претворен в жизнеутвърждаващ химн от видния музикален деец Атанас Бадев (1860-1908), възпитаник на Римски-Корсаков в Придворната певческа школа в Петербург. Активна хорово-диригетска и композиторска дейност развива Христо Манолов (1900-1953); химнът от началото на литургията Единородный Сыне (Пс. 145) е образец на хоровата му лирика. Изпълнявани в кулминацията на обряда литургия, и следващи усложнена драматургия, Милост мира и Тебе поем са свързани с имената на Н. И. Компанейски (1848-1910) – пламенен изследовател и популяризатор на „Болгарский роспев” и на трайно посветения на музикално-просветното дело в град Пловдив – Иван Кочетов.

още обяви в профила Грамофонче