Ella Fitzgerald - Ела Фицджералд Jazz, Swing → Обява 36506269

Jazz, Bop, Swing, Vocal

1 That Old Feeling

Written-By – Lew Brown, Sammy Fain

2 Blue Moon

Written-By – Rodgers & Hart

3 Don't Get Around Much Anymore

Written-By – Bob Russell, Duke Ellington

4 I Got It Bad (And That Ain't Good)

Written-By – Duke Ellington, Paul Francis Webster

5 I'll Never Be The Same

Written-By – Signorelli, Kahn, Malneck

1 I'm Thru With Love

Written-By – Livington, Kahn, Malneck

2 Like Young

Written-By – Andre Previn*, Paul Francis Webster

3 All Too Soon

Written-By – Carl Sigman, Duke Ellington

4 Just A Sittin' And A Rockin'

Written-By – Strayhom*, Ellington*, Gaines*

5 Spring Is Here

Written-By – Rodgers & Hart

Ella Fitzgerald е американска певица, един от най-известните джазови изпълнители на XX век. Притежава уникален глас с диапазон от 3 октави, който превръща в съвършен музикален инструмент.

От средата на 40-те години на 20 век се изявява блестящо на клубната сцена. Работи съвместно с велики джазови музиканти като Оскар Питърсън, Франк Синатра, Бени Картър, Дюк Елингтън, Нат Кинг Коул и др. Особено плодотворно е сътрудничеството ѝ с „краля на джаза“ Луис Армстронг – Сачмо, който освен неин музикален и сценичен партньор е и музикален учител. Усъвършенства изкуството на вокалната импровизация до степен, че става първата джазова певица, чието пеене е равностойно на инструменталната импровизация на бенда.

Върхът на творчеството ѝ настъпва през 50-те години, когато импровизационният джаз отново излиза на преден план, особено с появата на бибоп-а. Появяват се виртуозните изпълнения на джазови стандарти като „Hello, Dolly“, „Oh, Lady Be Good“, „How High the Moon“, записани в студио и повторени по съвсем различен начин по време на многобройните концерти из целия свят.

През 1955 г. тя се изявява като актриса в драматичния филм Pete Kelly's Blues, където изпълнява ролята на Маги Джаксън. Въпреки че самият филм получава смесени рецензии, Фицджералд получава положителни оценки от филмовите критици за своята игра.

Споделя: „Когато импровизирам, винаги си се представям като тенор-саксофона в оркестъра“. През този период от особено значението на сътрудничество ѝ с Норман Гранц, с когото значително допринасят за издигането на джаза и приравняването му с „високото изкуство“ на класическата музика.

60-те, 70-те и 80-те години са период на напрегната и ползотворна работа, съпътствана от неизменната слава. Възрастта обаче си казва думата – концертите и звукозаписите стават по-редки, но отново са шедьоври. Последния си диск „All That Jazz“ Ела записва през 1989 г., три години по-късно в Уест Палм Бийч изнася и последния си концерт.

още обяви в профила Грамофонче