Богдана Карадочева - Любов - ВТА 10145 - Този живот, В театъра, Луна парк, Късна любов и др → Обява 38860244

Богдана Карадочева - Любов - 1978г.

Балкантон - ВТА 10145

1. Любов - м. и ар. Вили Казасян, т. Елисавета Багряна

2. Този живот - м. Джо Кандър, т. Захари Петров, ар. Вили Казасян

3. Нашата любов има утре - м. Стиви Уондър, т. Захари Петров, ар. Вили Казасян

4. Сама с вятъра - м. Тончо Русев, т. Дамян Дамянов, ар. Вили Казасян

5. Старото пиано - м. и ар. Стефан Димитров, т. Захари Петров

6. В театъра - м. Найден Андреев, т. Жива Кюлджиева, ар. Вили Казасян

1. Луна парк - м. и ар. Вили Казасян, т. Захари Петров

2. Любовта е жива - м. Морис Алберт, т. Захари Петров, ар. Вили Казасян

3. Оставям на тебе - м. Д. Харис, т. Иван Станчев и Богдана Карадочева, ар. Вили Казасян

4. Късна любов - м. Тончо Русев, т. Надежда Захариева, ар. Панайот Славчев

5. Едно празно място - м. и ар. Стефан Димитров, т. Захари Петров

ЕОБР, дир. Вили Казасян

Богдана Карадочева е известна българска поп певица.

Кариерата ѝ започва, когато е на 14 години. През 1965 г. става солистка на „Студио 5“. Същата година осъществява първия си концерт и първия си запис („Тази вечер аз съм хубава“). Талантът ѝ е признат и международният успех не закъснява: първа награда на Международния фестивал за забавна песен в Сочи, Русия (1967). Голямото ѝ признание идва на фестивала „Златният Орфей“ през 1969 г. За първи път Голямата награда в Международния конкурс за изпълнители е спечелена от българска певица, а председателят на журито Бруно Кокатрикс ѝ връчва и наградата на Асоциацията на френските музикални театри. По това време тя интерпретира по забележителен начин френски шансони и руски романси, изпълнява драматични концертни песни. В следващите години печели овациите на публиката на редица фестивали: рецитали на „Златният Орфей“ (1971), „Златният елен“ в Брашов, Румъния (1972), „Братиславска лира“, Чехия (1972); участие в гала-концерта на носителите на големи награди в Анверс, Белгия (1970). През 1970-те години пее с известни изпълнители, като К. Френсиз, Адамо, Жилбер Беко, Клиф Ричард, Шарл Азнавур, Жозефин Бекер; солистка е на известни оркестри като Биг бенда на Карел Влах (Чехословакия), на Паул Кун (Берлин), Всесъюзното радио с диригент Юрий Силантиев (Русия). Печели извънредната награда за най-добър изпълнител на фестивала в Касълбар, Ирландия и има най-голям принос за третото място на България в международната среща „Европа 71“ (участват и Паша Христова и Борис Гуджунов). Участва и в концерта на Емил Димитров в театър „Europien“ в Париж (1972). Наградени песни в нейно изпълнение са „Земя звезда“, (м. Борис Карадимчев) – втора награда на „Златният Орфей“ (1977), „Сама с вятъра“ (м. Тончо Русев) – „Мелодия на годината“. Гастролирала е с концертни турнета във всички европейски страни, като Франция, Белгия, Австрия, скандинавските страни, както и Куба, Канада и Алжир. Има издадени малки плочи от фирмите „Pathe Marconi“ и „Philips“. През 1980-те години записва няколко хита заедно със съпруга си Стефан Димитров и група „Вариант Б“, прави дуети и с Васил Найденов. В началото на 1990-те участва на всички митинги на СДС, а песента „Дано“ се превръща в химн на надеждата. Голяма популярност има и „Молитва за България“, изпълнена заедно със Стефан Димитров и Васил Найденов.

още обяви в профила Грамофонче