Jazz Focus 65 Джаз Фокус 65 MPS 15219 Милчо Левиев Симеон Щерев Петър Славов Любомир Мицов ГЕРМАНСКА → Обява 40468972

Jazz Focus 65 - Джаз Фокус 65 - 1969г.

MPS Records – MPS 15219

1 Blues In 10

2 Monday Morning

3 Yesterday

1 Billie's Bounce

2 Autumn Sun

3 Blues In 12

4 Badinerie Aus Der H-Moll Suite

Милчо Левиев - пиано - Milcho Leviev - Piano

Симеон Щерев - флейта - Simeon Shterev - Flute

Любомир Мицов - контрабас - Lyubomir Mitrov - Bass

Петър Славов - ударни - Peter Slavov - Drums

-

Engineer - Hans Pfalzgraf

Producer - Fritz Rau, Horst Lippmann

-

Recorded June 9th, 1968 @ Tonstudio Walldorf, Germany

-

"Квартетът „Джаз Фокус‘65“ e сегмент от една подранила идея на Радой Ралин. Толкова подранила, та и до днес е невъзможна за реализация! В най-общи линии тя следва модела на пражките литературно-музикални кабарета от рода на „Рококо“, „Семафор“ и другите убежища на малките сценични форми. Радой току-що е уволнен (със заповед от 30.01.1965 г.) от Студията за хроникални и документални филми, в която работи като редактор и сценарист на прочутите сатирични филми „Фокус“. И понеже шило в торба не стои, той почти незабавно прави предложение за създаване на „Ателие фокус 65“, което да се помещава в изложбената зала на днешната улица „Съборна“. (През 70-те години там се настанява бар „Астория“). Набелязва и някои от участниците – квартета „Джаз фокус 65“ на Милчо Левиев, състава на Кирил Дончев „Темпо 65“, ателие „Мюзик“, писатели и режисьори, сред които откриваме имената на Александър Геров, Леон Даниел, Рангел Вълчанов, Стефан Продев, Леда Тасева, Климент Денчев, Светослав Пеев и ред други повече или по-малко познати творци.

Предвид политическия, обществен и културен климат в България по това време идеята е обречена на административна безучастност! Но Милчо Левиев все пак запазва квартета, който до този момент само озвучава филмовите „Фокуси“, за да го превърне в устойчива формация и да му придаде по-висок, вече концертен статус. След целогодишна къртовска работа – репетиции сутрин и следобед – премиерата на запазилия името си „Джаз Фокус‘65“ – Милчо Левиев (пиано), Симеон Щерев (флейта), Любомир Мицов (контрабас) и Петър Славов (ударни) – се случва през пролетта на 1966 г. в най-престижната концертна зала „България“. Успехът е неописуемо голям, а „Балкантон“ (ВТА 1006) мигом издава албум с документален запис от проявата.

През февруари 1968 г. квартетът изнася още един концерт в същата зала и фабриката за грамофонни плочи отново издава част от програмата му в самостоятелен албум (ВТА 1098). Но точно през 1967 година „Джаз Фокус‘65“, наричан у дома само „Фокус‘65“, за да не се дразни цензурата, осъществява и първия пробив на българския джаз отвъд желязната завеса. Това става в Монтрьо, Швейцария. По инициатива на 31-годишния местен служител в туристическа агенция от Монтрьо – Клод Нобс, малкото градче става домакин на първия международен конкурс за джазови състави, проведен на 16-18.06.1967 година. Така в Lido du Casino се полага основата на проява, която през годините се превръща в световен образец на фестивален туризъм и същевременно предоставя идеални условия за деловата работа на един от най-големите туристически бизнес форуми. Нобс отправя покана за участие до големи обществени радиостанции от Запад и Изток, без обаче да посочва конкретни имена на артисти или състави. Това се предоставя като ангажимент на техните ръководства. За късмет по същото време генерален директор на Българското радио и телевизия е дипломатът и публицистът Богомил Нонев, който отдавна има слабост към джаза и вече я е заявил публично чрез знаменитото си есе „Музиката на черните парии“, публикувано в сп. „Пламък“ през 1960 година. Благодарение на него квартетът на Милчо Левиев заминава за градчето край езерото „Леман“ (познато като Женевското езеро).

Българите свирят трети по ред във втората вечер – 17.06.1967 година. Успехът им е неочаквано голям, като се има предвид самоизолацията на България от общите културни процеси, търсения и постижения, в по-голямата си част премълчавани или дори анатемосвани от тоталитарната власт. В този смисъл представянето на квартет „Джаз Фокус‘65“ е истинска изненада за специалистите от Европа, които най-малко очакват толкова мощна и свежа креативност от българите.

Ако си направим труда да насочим своето внимание към избраната стилова ориентация на голяма част от участниците в конкурса, ще открием интересен факт. За тях ползваната стилистика е поглед назад към ранните американски направления в това изкуство (дикси­ленд, суинг). Докато в творческите си нагласи Милчо Левиев и колегите му вече гледат напред и в устрема си за „еманципация“ изпреварват твърде много от своите западни конкуренти. На „Джаз Фокус‘65“ се присъжда наградата на публиката и тази на критиката, която по значимост се нарежда в непосредствена близост и веднага след първата награда на ръководения от американеца Дон Менза Jazz Ensemble des Bayerischen Rundfunks от Западна Германия. Швейцарските и френските медии реагират гневно и оспорват решението на журито, давайки единодушно предимство на българите. Но пък като компенсация „Джаз Фокус‘65“ веднага получава покани за фестивални участия в Чехословакия и Западна Германия. Във ФРГ фирмата Saba MPS (MPS 15219) издава албум на квартета, а е заснет и документален телевизионен филм, който (както и грамофонната плоча) така и не стига до България. У дома съставът участва в конкурсната програма за джаз и рок музика, включена в официалния календар на Деветата световна среща на младежта и студентите „София‘68“. И печели първа награда и златен медал, изпреварвайки популярния вече „Ленинградски диксиленд“ от Съветския съюз.

На пръв поглед развитието на „Джаз Фокус‘65“ върви във възходящ ред, след като през 1970 г. той получава повторна покана за участие във фестивала Jazz Ost West в Нюрнберг, както и за включване в програмите на празниците в Сен Гален, Швейцария и др. Освен всичко западни мениджъри решават да съберат на една сцена българите със състава на флейтиста Хърби Мен. По това време американският музикант се ползва с авторитета на един от пионерите на флейтата в джаза. Зад идеята застава и Джордж Уейн, шефът на най-големия в момента форум на американското, а сетне и на европейското джазово изкуство – Newport Jazz Festival. Пред „Джаз Фокус‘65“ се откриват хоризонти, за каквито у нас никой дори не смее да мечтае. Но, както гласи сентенцията на Милчо Левиев, „България е страната на неограничените невъзможности“. Тежката сянка на събитията в Прага‘68 продължава да ражда кошмари в сънищата на партийните величия и по-ниските чинове от Комитета за държавна сигурност, милицията и културата. С решение на Секретариата на ЦК на БКП (06.03.1970) нормативно се затяга режима на работа или специализация на български граждани в чужбина. Чрез своите репресивни органи държавата продължава да прилага познатата и дори вече омръзнала и осмивана от музикантите тактика на тормоз – на новия басист на квартета Теодоси Стойков е отказан задграничен паспорт. Турнето в Западна Германия пропада, а четиримата джазмени поемат самостоятелно по различни пътища.

Милчо Левиев се отзовава на поканата и отива на работа като пианист, композитор и аранжор във ФРГ. Където престоява половин година, преди да отлети за САЩ и да се присъедини към биг бенда на Дон Елис.

Симеон Щерев е единственият от състава, който пристига в Нюрнберг и участва във фестивалната програма с международна формация (с германеца Алберт Мангелсдорф и британеца Джон Сърман). След което за няколко години се установява на работа в Швеция.

Петър Славов също отива на продължителен гурбет в Скандинавия.

Любомир Мицов става басист в общинския оркестър „София“ и загива при самолетната катастрофа на столичната аерогара през декември 1971 година.

Теодоси Стойков работи като свободен артист на домашната, а по-късно и на европейската сцена.

Имаше квартет „Джаз Фокус‘65“, няма квартет „Джаз Фокус‘65“. Един мощен културен протуберанс е загасен в черната мъглявина на комунистическата идеология.

още обяви в профила Грамофонче