Led Zeppelin - IV - Stairway To Heaven Black Dog Rock And Roll The Battle Of Evermore и др → Обява 43063498

Hard Rock, Blues Rock

Неозаглавеният четвърти студиен албум на британската рок група „Лед Зепелин“, известен като Led Zeppelin IV, е издаден на 8 ноември 1971 г. от „Атлантик Рекърдс“. Албумът е продуциран от китариста Джими Пейдж и е записан между декември 1970 г. и февруари 1971 г., предимно в имението „Хедли Грейндж“. Изданието включва отличителната за групата песен Stairway to Heaven, впоследствие описана като една от най-великите рок песни на всички времена.

Неформалната обстановка в „Хедли Грейндж“ вдъхновява групата и позволява на музикантите да опитват различни аранжименти, създавайки песни в различни стилове. След като предишният им албум Led Zeppelin III получава смесени отзиви от критиците, групата решава, че четвъртият им албум официално ще бъде без заглавие и вместо това ще бъде представен от четири символа, избрани от всеки член на „Лед Зепелин“, без да включва името или други елементи на предната обложка. За разлика от предишните три албума за записите на този към групата се присъединяват някои гост-музиканти като певицата Сенди Дени за The Battle of Evermore и пианистът на „Ролинг Стоунс“ Иън Стюарт за Rock and Roll. Както при предишните албуми, така и в този, по-голямата част от съдържанието е написано от групата, с изключение на хардрок блус композицията When the Levee Breaks, която представлява свободна интерпретация по едноименната творба на американската блус изпълнителка Мемфис Мини.

Албумът постига изключителен търговски успех и получава голямо признание от критиката. С продажби възлизащи на повече от 37 милиона копия по целия свят, 24 милиона от които в Съединените щати, това е най-продаваният албум на „Лед Зепелин“ в цялата им кариера. В световен мащаб Led Zeppelin IV е един от най-продаваните албуми в историята на музиката, заемайки 12-о място в класацията. Led Zeppelin IV е и петият най-продаван албум в Съединените щати, а музикалните критици редовно го поставят на висока позиция в различни класации с най-великите албуми на всички времена.

Led Zeppelin IV е включен в Залата на славата на музикалните награди „Грами“ и е поставен под №4 в класацията на най-великите 200 албума, събрана от Залата на славата на рокендрола. Този албум се смята и до днес за един от най-важните и влиятелни рок албуми. В него се преплитат стилове като блус, рокендрол и хардрок, а две от песните – The Battle of Evermore и Going to California, съдържат „чист английски фолклор“. Страстта на вокалиста Робърт Плант към митологията и мистиката, залегнали в някои текстове, допълват облика на албума.

По време на шестото им турне в Съединените американски щати през 1970 г. хонорарът на „Лед Зепелин“ е минимум 25 000 долара на концерт. Музикантите излизат на сцената без подгряваща група, без сценичен декор и реквизит – на сцената са монтирани само усилватели и осветление. През този период списание „Мелъди Мейкър“ – водещото британско музикално издание по това време, публикува резултатите от анкета сред своите читатели под заглавие „Зепелин побеждава Бийтълс“. Само година след като са определени за третата най-добра група, „Лед Зепелин“ оглавяват класациите на най-добрите групи, които са доминирани от „Бийтълс“ в продължение на осем години. Робърт Плант е обявен за вокалист на годината, а Led Zeppelin II – за „най-добър албум“. На 18 септември, на фона на тези събития, групата лети за Ню Йорк, където дава пресконференция по повод на два разпродадени концерта в „Медисън Скуеър Гардън“, за които получават 100 000 долара – най-високият хонорар на групата по това време. Музикантите разменят шеги с недружелюбни и скептични репортери, повечето от които свързват групата с измама и обикновена жажда за пари. През следващия месец отношенията с пресата се влошават още повече и се превръщат в открита конфронтация.

Големият шум около Led Zeppelin III гарантира добри продажби, заради големия брой предварителни поръчки. Въпреки това албумът е рецензиран негативно от пресата, а успехът му е посрещнат с възмущение поради обвиненията към групата в кражба на идеи от други блус изпълнители. Списание „Ролинг Стоун“ определя феновете на групата като запалени наркомани, което е подхванато и от други печатни издания. Пресата заклеймява групата, което, от своя страна, довежда до пълното ѝ игнориране от критиката. В резултат на това в продължение на близо година музикантите не дават интервюта.

След издаването на Led Zeppelin III през октомври 1970 г. групата си взема почивка от изпълненията на живо, за да се съсредоточи върху записването на следващ албум. Музикантите отхвърлят всички предложения за турнета, включително предложен концерт за Нова година, който трябва да бъде излъчен по телевизията, и се връщат в „Брон-Ир-Аур“ – селска къща в Сноудония, Уелс, за да запишат нови песни.

Звукозаписните сесии за албума започват в новите студия на „Айлънд Рекърдс“ в Лондон през декември 1970 г. Първоначално музикантите от групата избират дома на Мик Джагър за място на записите, но се отказват поради твърде високата цена. След месец те се преместват в имението „Хедли Грейндж“ в Хампшир, Англия, където използват мобилното студио на „Ролинг Стоунс“ със звукорежисьора Анди Джонс и Иън Стюарт от „Ролинг Стоунс“. Анди Джонс току-що е приключил работата по албума Sticky Fingers на „Стоунс“ и препоръчва на „Лед Зепелин“ същото мобилно студио. Китаристът и продуцент Джими Пейдж по-късно си спомня: „Имахме нужда от такова място, където можем да изпием чаша чай и да се скитаме из градината, и да влезем и да направим това, което трябваше да направим.“ Тази спокойна атмосфера предоставя много предимства. Басистът Джон Пол Джоунс си спомня, че липсата на барове и забавления помага на групата да се съсредоточи върху музиката, без да се разсейва.

След като са записани основните песни, групата прави допълнителни записи на партиите (overdubbs) в Лондон през февруари. Малко по-късно Джими Пейдж доставя многопистовите касети в „Сънсет Саунд“ в Лос Анджелис за смесване по препоръка на Джон Пол Джоунс и с план за издаване през април 1971 г. Въпреки това групата не харесва резултатите и така, след турне през пролетта и началото на лятото, през юли Пейдж прави ремикс на целия албум. Изданието отново е забавено заради избора на обложка и обмислянето дали да бъде двоен албум или дори колекция от миниалбуми.

След хладния до пренебрежителен прием от страна на критиката, който Led Zeppelin III получава в края на 1970 г., Джими Пейдж решава, че следващият албум на „Лед Зепелин“ няма да има заглавие, а вместо това ще включва върху вътрешната обложка само името на звукозаписната компания и четири ръчно нарисувани символа, всеки избран от един от членовете на групата. Звукозаписната компания категорично отхвърля идеята, но групата отстоява позицията си и отказва да предаде главните касети, докато тяхното решение не бъде одобрено. Джими Пейдж създава свой собствен символ и никога не разкрива публично каквито и да било аргументи зад него. Твърди се, че неговият символ датира още от 1557 г. и е използван за обозначаването на Сатурн в астрологическото значение на планетата като управляваща зодиакалния знак Козирог,а понякога се нарича „ZoSo“, въпреки че според семия Пейдж не е бил замислен като дума. Символът на Джоунс, който той избира от Книгата на знаците на Рудолф Кох, е единичен кръг, пресичащ трикветра, предназначен да символизира човек, който притежава както увереност, така и компетентност. Символът на Бонъм – трите взаимосвързани (боромейски) пръстена, е избран от барабаниста от същата книга. Той представлява триадата майка, баща и дете, но също така е логото на производителя на оръжия „Круп“ и обърната с главата надолу бира „Балънтайн“. Символът на Плант, който представлява перо в кръг, е негов собствен дизайн, основаващ се на знака на предполагаемата цивилизация Му. Пети, по-малък символ, избран от гост-вокалистката Сенди Дени, представя нейния принос към The Battle of Evermore; фигурата, съставена от три равностранни триъгълника, се появява на вътрешната обложка на дългосвирещата плоча, и служи като звездичка. По време на турнето на „Лед Зепелин“ в Обединеното кралство през зимата на 1971 г., малко след издаването на албума, символите се виждат на сценичното оборудване на групата, но само символите на Пейдж и Бонъм са запазени за последващи турнета.

Джими Пейдж също така заявява, че решението да издаде албума без никаква писмена информация на обложката е в противоречие с настоятелния съвет, даден му от консултант по връзки с обществеността, който казва, че след едногодишно отсъствие както от записи, така и от турнета, този ход би бил равнозначен на „професионално самоубийство“. Той припомня, че звукозаписната компания настоява албумът да има заглавие, но отстоява позицията си и това решение, тъй като смята, че това ще окаже влияние върху критиците, които не рецензират един албум на „Лед Зепелин“, без да го разглеждат в контекста на по-ранните.

Издаването на албума по този начин затруднява последователното му идентифициране. Макар че най-често се нарича Led Zeppelin IV, в каталозите на „Атлантик Рекърдс“ се използват имената Four Symbols и The Fourth Album. Наричан е също така ZoSo (символът, избран от Джими Пейдж), Untitled и Runes. Пейдж често реферира към албума в интервюта като „четвъртия албум“ и Led Zeppelin IV, а Плант го смята за „четвъртия албум, това е“. Оригиналната дългосвиреща плоча също няма текст на предната или задната корица; липсва и каталожен номер на гърба ѝ.

Предната част на обложката на Led Zeppelin IV включва ръчно оцветена фотография от XIX век на човек с наръч съчки на гръб, закупена от антикварен магазин в Рединг, Бъркшир, от Робърт Плант. Картината е окачена на вътрешната стена на частично разрушена крайградска къща, за да бъде направена снимката. Жилищният блок на обратната страна на обложката е сградата „Солсбъри Тауър“ в квартала Лейдиууд в Бирмингам.[45] Пейдж обяснява, че корицата на четвъртия албум цели да илюстрира противопоставянето град - провинция, което първоначално се появява в Led Zeppelin III, и напомня на хората, че трябва да се грижат за планетата Земя. Обложката на албума е сред 10-те избрани от Кралската поща за серия от пощенски марки „Обложка на класически албум“, издадена през януари 2010 г.

Вътрешната илюстрация от Барингтън Колби, озаглавена „Отшелникът“, е повлияна от едноименната карта в колодата таро „Райдър-Уейт“. Този герой по-късно е изобразен от самия Пейдж в концертния филм на „Лед Зепелин“ The Song Remains the Same (1976). Шрифтът за текстовете на Stairway to Heaven, отпечатан върху вътрешната част от обложката на албума, е избран от Джими Пейдж. Той попада на старо списание на движението „Изкуства и занаяти“ от края на XIX век, и смята, че буквите в него са интересни.

Led Zeppelin IV получава високо признание от критиците. В съвременна рецензия за „Ролинг Стоун“ Лени Кей изтъква като голямо достойнство на албума разнообразието на песните в него: „от осем песни няма нито една, която да стъпва на пръстите на другата“. Списание „Билборд“ го нарича „мощен албум“, който има търговския потенциал на предишните три албума на групата. Първоначално Робърт Кристгау дава на Led Zeppelin IV безразлична оценка, но по-късно го нарича шедьовър на „тежкия рок“. Макар че все още намира средновековните идеи на групата за ограничаващи, той вярва, че албумът я показва на върха на нейната кариера в писането на песни.

В ретроспективно ревю за „Олмюзик“ Стивън Томас Ърлевайн приписва на албума това, че „дефинира не само „Лед Зепелин“, но и звука и стила на хардрока от 1970-те години“, като същевременно „включва хевиметъл, фолк, чист рокендрол и блус“. В ръководството си за хевиметъл албуми Джо Грос от списание „Спин“ представя Led Zeppelin IV като „монолитен крайъгълен камък“ на жанра. Дарил Ийсли от „Би Би Си Мюзик“ казва, че албумът е глобален успех за групата и ефективно комбинира фолк идеите на третия им албум с хардрок стила на втория, докато критиците Катрин Флин и Джулиан Ринг смятат, че включва блус рок от дебюта им, заедно с другите стилове от втория и третия им албум. Журналистът Ей Джей Рамирес го определя за един от най-великите хевиметъл албуми на всички времена,а в книгата си от 1991 г. „Стълба към ада: 500-те най-добри хевиметъл албума във Вселената“ Чък Еди го нарича номер едно метъл албум на всички времена. Според изследователят на рок музиката Мейблън Джоунс Led Zeppelin IV и особено Stairway to Heaven отразяват присъствието на хевиметъла в контракултурните тенденции от началото на 1970-те години, тъй като албумът „смесва постхипи мистицизъм, митологични опасения и хардрок“.

още обяви в профила Грамофонче