Цариградска библия стар и нов зав изд. 1912г,най точния и достоверен превод на Библията на български → Обява 28017227

Стара Цариградска библия изд. 1912 г. - 1230 стр. ветхия и новия завет - притежавайте тази свещенна книга и нека бог и силата му винаги бъдат с вас и да ви пазят и закрилят !

**** Библията е много рядко и ценно издание и е вярно и точно преведена от оригиналната библия !
Съкровище за ценители и колекционери .

Размер : 17 х 13 см.
ВЯРНА И ТОЧНО ПРЕВЕДЕНА ОТ ПЪРВООБРАЗНОТО !!!!
Библията е облечена в кожа и в прекрасен вид за годините си без накъсани и отделени от книжното тяло страници .
Стегнато книжно тяло - единствени забележки лепена корица с черна лента на страницата на корицата , и лиспващи първи страници ( посвещава се на .. което не пречи по никакъв начин на съдържанието и не умаловажава ценноста на книгата .
Почувствайте мирисът на хартията и следите на времето по тази безценна книга .
Източник на доброта, мъдрост и възвишеност.
Притежавайте този стариннен екземпляр и свещено писание на почти 110 години . !
Рядко и луксозно издание за вас .

****************************************************************************** Кратка история към българския превод на Библията.

Единствената английска Библия стандарт във световен мащаб е Кинг Джеймс (KJV). Тя
използва правилните ръкописи, правилните методи на превод и правилните хора при
превода на Библията. Остава въпроса кой превод на български език е най-точен?
Това е Цариградската Библия, позната още като Славейкова Библия.Тя е завършена във пълния си вид през 1871 г. Цариградската Библия използва общоприетите текстовете които имат произход от Антиохия, вместо корумпираните гръцки нови текстове
на Уескот –Хорт, които все още не са били познати по това време.
Цариградската Библия е плод на дългогодишен труд на д-р Алберт Лонг (американски мисионер) , Илаяс Ригс (опитен лингвист) и българските книжовници и просветители
Константин Фотинов, Христодул Сечанов и Петко Рачов Славейков.След 12 г. упорит труд и въпреки голямата опозиция на православната църква в Цариград, през 1871 е отпечатана
първата българска Библията.
За нея Иван Вазов казва: “Цариградската Библия реши езиковия спор в България и утвърди българския книжовен език“
През м. юни 1871 г. в Цариград, от печатницата на Бояджиян, излиза
Българската библия, позната днес като „Славейкова“
Библия. Следват нови издания в Цариград – през 1871 г., 1874 г., 1889
г., 1891 г., 1908 г., 1912 г. и 1914 г., във Виена – 1885 г. и 1891 г.
Първото ревизирано издание се отпечатва в Придворната печатница в София
през 1923 г., и преиздавано през 1924 г. и 1940 г.

*** Българската Библия била отпечатана в
Българската държавна печатница, в 1923 година в петдесет хиляди
екземпляра. Носи заглавие: “Библия, сиреч книгите на Свещеното Писание
на Стария и Новия Завет”.
Преди отпечатването на цялата Библия,
отпечатани били други библейски книги в малък формат: псалми, притчи
Соломонови, премъдрост Соломонова, премъдрост на Иисуса Син Сирахов.
През 1926 година бил отпечатан в среден формат Новия Завет.
Преводът на българската Библия бил
извършен по руската синодална Библия, сравняван с гръцки, еврейски
текст, седемдесетте, славянския, латинския и френския преводи. В края на
Библията са поместени: а) мерки и теглилки;б) указатели за паримийни,
апостолски и евангелски четения;в)пасхални таблици;
г) карти на Египет, Азия, Палестина.
_____________________________************************************************************************************

************** ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ *************************

**** Царство България е официалното наименование на българската държава от 5 октомври 1908 до 15 септември 1946г.
След Освобождението през 1878 г. България е вписана в Берлинския договор като „автономно трибутарно княжество“.
Въпреки че Учредителното събрание
не вписва васалната зависимост от Османската империя
в Търновската конституция, тя е факт според актовете на международното право. Същевременно по дипломатически и политически път редица български правителства успяват да заобиколят разпоредбите на Берлинския договор по отношение на зависимостта от

Високата порта
.
В началото на XX век нараства напрежението по
българския национален въпрос
. Все по-вероятна изглежда война между България и Османската империя. Тъй като международното право не допуска война между
васал и сюзерен, България търси повод да отхвърли зависимостта. Удобен повод се появява през есента на 1908 г. и в крайна сметка на
22 септември същата година България обявява
независимостта си – Фердинанд I прочита тържествен
манифест в старата столица Търново
. С последващата промяна на Търновската конституция титлата на Фердинанд е променена от „княз“ на „цар“ и съответно официалното наименование на държавата – от „Княжество България“ на „Царство България“.
Краят на Царство България настъпва след окупацията на страната
от съветски войски и идването на власт на Отечествения фронт
на 9 септември 1944г. А на 8 септември 1946
е проведен референдум (в условията на чужда окупация)
за промяна на формата на държавно управление. Според официални резултати от 4 509 354 гласоподаватели, в референдума участват 4 132 007 гласоподаватели (91,63%), като 92,72% от гласувалите са за народна република.
В историческата литература този факт се регистрира като „над 92% гласуват за народна република“,въпреки че действащата по това време Търновска конституция не предвижда промяна на формата на държавно управление.
И до днес съществуват съмнения, че този референдум е фалшифициран.
В съответствие с тези резултати, на 15 септември 1946 г. е провъзгласена Народна република България
. През 1947 г. Шестото Велико народно събрание приема първата
Конституция на Народна република България

***************************************************************

************************************************************************************

Цариградската Библия, известна още като Славейковата Библия (пълно оригинално название Библія сирѣчъ Священно-то писаніе на Ветхый и Новый Завѣтъ), е първият цялостен превод на
Библията – новия и стария завет, на български език. Отпечатана е в Цариград през 1871 г. Цариградската Библия е своеобразен завършек на Възраждането
и има ценен принос за формирането на българската нация.

Жаждата за духовно просвещение сред българите е водеща сила на движението за самостоятелна българска църква в средата на XIX век. Но говоримият език е отишъл много далеч от църковнославянския, а гръцкият е масово неразбираем за българите.

В основата на Цариградската Библия стои българският поет
Петко Славейков
. Цариграският му период започва през 1864 г. със задачата да преведе и редактира Библията на народния си език – дело, изключително важно и отговорно, както от религиозна, така и от езикова гледна точка. Този акт, като средство за самоопределяне на българския народ, намиращ се все още под османско владичество, е заявка и за църковна и политическа независимост. В столицата на Османската империя Петко Славейков развива журналистическа и издателска дейност, целяща надигането на свободолюбивия български дух. Неговите вестници и списания са най-популярната и престижна трибуна сред българите. Това дава основание тъкмо на него да бъде дадена значима роля в първия български превод на Библията.

Инициатива за превода

Инициативата идва от Британското и чуждестранно библейско дружество, основано през 1804 г. в Лондон. Поставената цел е да се преведе Библията за християнските народи, включително и в Отоманската империя. Само 9 години по-късно с височайшето покровителство на император Александър I, се основава „Руското библейско общество“, председателствано от княз Голицин – най-влиятелната личност в императорския двор
[1]
.

Нелека е задачата на Британското и чуждестранно библейско дружество в лицето на мисионера Пинкертон още от 1815 г. да открие сътрудници в България. Причината е, че нежеланието на елинизираната Православна църква Библията да се превежда на български език. Православната църква е пряко подчинена на гръцката Патриаршия, а преобладаващо митрополитите са гърци, които не са заинтересовани от превода на Библията на говоримия език. Затова тази мисия се приема от евангелски мисионери, които работят в Цариград, и с прякото участие на първите мисионери в България след 1857 г.

През 1864 г. Петко Славейков е поканен от
Българското библейско дружество да редактира българския превод на Библията на източнобългарско наречие. Преводът е на разбираем език, откъснат от църковнославянския.

Значение

Тази значима книжовна творба на Възраждането слага край на езиковите безредици и определя развитието на книжовния български език. Стоян Михайловски я нарича „единствената грамотна книга на български език“.
За значението на тяхното дело пише синът на Петко Славейков

Пенчо Славейков
,, Преводът на Библията тури край на езиковата безредица, на боричкането на разните наречия за първенство и се установи литературният език. След появяването на Библията на бял свят заглъхват разприте между разните български говори и източнобългарският говор става общ език за всички ратници на мисълта и националното съзнание.
Иван Вазов казва: „Цариградската Библия реши езиковия спор в България и утвърди българския книжовен език“. Не случайно един от първите актове на първото Велико народно събрание в Търново е поздравителният адрес на д-р Алберт Лонг за изключителните му заслуги към българския народ.

тагове:колекции, колекционер, колекционерство, колекция, ретро, соц, русия, руско, антиквар, антикварят, антикварни предмети, антика, антики, старинни предмети, старинна, стара, антикварна,ценност, находка,стара, старо,старинно ,соц период,книга, стара книга, старинна книга, библия, стара библия, бог, религия, Исус Христос, църковна книга, църква, старинни книги, редки книги, антикварни книги, стари книги, пазар за стари книги, книги цена, стари антикварни книги, старинна книга, антикварни стари книги