БГ Джаз - Милчо Левиев и Теодосий Спасов - Гурбет Мохабет - От Концерт – BTA 12632 → Обява 30335908

БГ Джаз - Милчо И Теодосий - Гурбет Мохабет - от концерт - 1990

Балкантон ‎– BTA 12632

Jazz , Contemporary Jazz , Improvisation

Когато Милчо Левиев отпътува от България, беше 1970 г. , а оттогава израстна едно ново поколение. Представяте ли си колко музика е изтекла изпод неговите пръсти за това време, колко концерти, плочи, аранжименти и композиции е сътворил. И всичко това бе недостъпно в собствената му страна - музиката стоеше заключена и безмълвна. Поредният абсурд на едно общество, спомените за което ще смущават съня ни още дълго.

20 г. по-късно, музиката на Милчо Левиев е отново на свобода. Тези, които си спомнят концертите на "Джаз-Фокус 65", са изненадани от съвеременното и звучене, а младите откриват един нов свят от свежи идеи и свободна игра на фантазията. Радостта на всички почитатели на тази музика е още по-голяма от възможността да я чуят, изпълнена от нейния автор. След концертите си в зала Универсиада през 1980 и 1981 г., Милчо Левиев бе отново във България в началото на тази година, и осъществи едно изклютелно и напрегнато концертно турне по време на новогодишните празници. 6 концерта за 8 дни: 4 в НДК, София (единият благотворителен - в полза на СДС) и два в родния си град Пловдив. Към тях трябва да прибавим и участието му в новогодишния концерт, където отправи своето музикално послание с импровизацията си върху песента на Джон Ленън - "Представи си". Публиката отново бе удивена от типично Левиевото умение да вплита неочаквани мотиви в темите, върху които импровизира, да ги оживява в изкрящия си хумор, да провокира слушателското съзнание с остроумните криволици на непрестанно играещата си мисъл, да им придава нов смисъл. И всичко е подчинено на ярко индивидуалния почерк на Левиев, чиято определяща черта е националният му дух. При него използването на фолклора не е свързано със стремеж към национална звучност - то е вътрешна необходимост, неотделима част от неговата творческа инвенция, от неговата личност. Именно затова пиесите му звучат така естествено и се възприемат така лесно. Хората ги помнят и обичат.

Записът на концерта, който ви предлага тази плоча, е осъществен на 4.01.1990 г. в изпълнената с близо 4 хил. слушатели зала на НДК в София. Първата му част бе съставена от авторски песни, композирани през последните няколко години, а във втората Милчо Левиев представи своята изненада - откритието, което направи за себе си в това гостуване - "Първият кавал на планетата" - както сам го обяви - Теодосий Спасов. Според него, това младо момче е истинско явление - музикант, който може да синтезира естествено фолклор, джаз, поп и класика. Една щастлива среща, посрещната ентусиазирано от публиката, която се превърна в нов "свободен полет" на творческата фантазия.

“Това беше точно през 1989-а година. Той пристигна у нас през декември. Преди това получих обаждане, че той си идва и ме кани да свирим заедно в София в НДК. За мен това беше страшно вълнуващо. Познавах го единствено от записите и от легендите, които бях чувал за него в Пловдив. Свирихме на 30 декември в 3-та зала на НДК и на 4-ти януари в зала 1. Той беше научил някак за мен и беше изпратил по Нешка Робева своя сборник с пиеси, но това беше може би година по-рано и аз знаех много от неговите пиеси. Свирихме ги тогава като част от нашия репертоар. Когато всъщност се срещнахме за първи път, той каза „Какво ще свирим сега?“ и аз му отговорих „Каквото и да кажеш от твоя сборник, знам го“.

Той се учуди, каза ми няколко заглавия, аз му казах други и така за кратко време се оформи нашата програма, която за щастие „Балкантон“ записа и това излезе на плоча, диск и касета. Спомням си, че залата се пръскаше по шевовете. Много аплодисменти, много вълнуващо. Това бяха първите глътки на демокрацията. Всички мечтаеха да напуснат тогава тази затворена държава и да тръгнат по света. В публиката се носеше шепот „Това момче си купи билета за Щатите“ /смее се/. А това всъщност не беше вярно. Милчо никога не ме е канил в Щатите, други ме поканиха. С него съм свирил общо около 15 концерта.

Гурбет Мохабет е родена по пловдивски пие-са. Роди се, ако не греша, на Сопотския джаз фестивал, свирихме я с Огнян Видев и той много обичаше преди изпълнението като дует да я анонсира така: „Сега ще Ви изсвирим „Гурбет Мохабет“, посветен на пловдивския еснафлък“ /смее се/, при което публиката не спираше една минута да ръкопляска. “

Милчо Левиев е български джаз музикант, композитор, аранжор и пианист, работил през голяма част от живота си в Съединените щати.

Негови професори са Панчо Владигеров и Андрей Стоянов. Кариерата си започва в Пловдивския драматичен театър. Назначен е за диригент на Биг бенда на Българското национално радио от 1962 до 1966. От 1963 до 1968 г. работи като солист и диригент на Пловдивската и Софийската филхармония.

По идея на Радой Ралин създава групата „Джаз Фокус'65“, с която гастролира в страната и чужбина до 1970 г. при голям успех. Пише и филмова музика.

През 1970 г. по покана на Дон Елис напуска България и заминава за Лос Анжелис.

Милчо Левиев бе изключително енергичен човек, който респектираше до последния си ден със самодисциплината си. Навън той отдавна беше доказал себе си по безпрекословен начин, и въпреки това никога не се остави на старите си лаври. Трябва да се отбележи, че той получава международно признание още в началото на кариерата си, през 1959 година, когато е удостоен с втора награда на Международния младежки конкурс за композиция във Виена, Австрия. Носител е на наградата на критиката от джаз фестивала в Монтрьо през 1967 година. По-късно, когато вече работи зад Океана, няколко пъти е номиниран за "Грами". Автор е на аранжимента на "Blue Rondo a la Turk" (композиция на Дейв Брубек), включен в отличения с награда "Грами" през 1982 година албум на Ал Джароу "Breakin" Away". Има номинация и за най-добър вокален аранжимент на композицията на Чарли Паркър, записана от Манхатън Трансфър за албума "Mecca For Moderns" от 1981 година. Бил е аранжор в Hessicher Rundfunk, в периода от 1970 до 1971 година.

Той открито се изказваше срещу всякакви форми на „расизъм“ и „фашизъм“, като употребяваше точно тези термини. По време на концерта пред храма „Св. Александър Невски“ отправи същите послания за толерантност и срещу расизма, представяйки афроамериканските си колеги.

Често изтъкваше за музиката: „Черните донесоха най-важния елемент - ритъма, който в Европа започна да куца.“ Към края на живота си, имайки предвид времето, прекарано в Америка, бе категоричен: „ … научих се на неща, на които в България никога нямаше да се науча.“

още обяви в профила Грамофонче