Бойка Присадова, Дафо Трендафилов
– гайда - Родопски народни песни, хора и ръченици - 1982 г.
Балкантон - ВНА 10823
при интерес пишете на лични
отговарям бързо
A
1 Горице, ситна, зелена
2 Пукни се, тресни се
3 Злат Колю, златна ябълка
4 Ръченица
5 Загорке, либе Загорке
6 Кандисал ми е Караджа и Право хоро
Изп. Бойка Присадова (1,2,5) и Дафо Трендафилов (3,4,6), Съпр. орк. АНПБР, дир. К. Колев (1,2,5), обр. К. Колев (1,2), Ст.Кънев (5)
B
1 Сворнато хоро
2 Сбогом, със здраве, Стара планино
3 Дважди, трижди минах
4 Мари Марийо, Марийо
5 Оти ми плачеш, бубайко
6 Вечеряй, Радо
7 А бре, юначе, лудо и младо
Изп. Бойка Присадова (3,4,6,7) и Дафо Трендафилов (1,2,5). Съпр. орк. АНПБР, дир. К. Колев (3), обр. Хр. Тодоров (3), съпр. орк., обр. и дир. Ан. Наумов (4,7), съпр. орк., дир. Д. Пенев (6), обр. Ст. Кънев (6)
Бойка Присадова е една от първите певици в Ансамбъл "Родопа" - Смолян, дългогодишна участничка в Ансамбъл "Филип Кутев", солистка на Хор "Космически гласове на България". Между най-известните песни на Бойка Присадова са: "Горице ситна, зелена", "Загорке, любе Загорке", "Заспал юнак във гора зелена", "Личко льо, Становичкина", "Соньо, ти мой соньо".
Красивото родопско селце Върбово се намира в близост до Широка лъка и под върховете на Родопа - Карлък и Голям Перелик. Без да подозира, на 5 декември 1944 година то е дало една от най-големите певици в многолетния храм на българския песенен фолклор Бойка Присадова. Всички в рода на Бойка са музикални - бащата е известен кавалджия, вуйчото свири на гайда, мама, кака и баба пеят като ангели... Цяло село Върбово пее, свири и играе - как самата Бойка да не пее? Ами тя от малка "вика, та се кине" и хората й предричат: "Голяма дарба има това дете!... Няма да го оставят ония от радиото". И наистина, невръстната още Бойка Присадова започва в ансамбъла "Родопа пее" в Смолян. От тамошния художествен ръководител и диригент Никола Кенов тя запомня завинаги голямото изискване към всеки народен певец - не можеш да направиш име с песни, изпълнени и утвърдени от други певци, "трябва да натрупваш свой личен репертоар, да се потапяш в народните песенни извори". И още преди 14-годишната си възраст тя учи, възпроизвежда и записва непознати народни песни "от първа ръка", т.е. от майка си и от баба си. Ще мине малко време и по тези нейни нечувани до днес песни мастити фолклористи като Тодор Тодоров и Николай Кауфман ще записват и нотират "фамилни" песни на Бойка, за да ги включат в сборника "Родопски народни песни" през далечната 1960-а година.
За нея хореографът Йордан Янакиев ще каже: "Бойка не е просто чудесна певица, тя е магнит за публиката!" Тя е магнит не само за публиката у нас, а и в чужбина: в СССР и в Русия, в двете Германии, че и в днешната, в Чехословакия, че и в Чехия, и в Словакия, в Австрия, Полша, Унгария, Франция, Италия, Испания, Сирия, Йордания, Турция, Индия, Китай, Япония и т.н. Извън сценичните си изяви тя е известна и като човек с изключително развито чувство за хумор. Наред с това Бойка е "мъжко момиче" и когато един наш дипломат в българското посолство в Москва подмята нещо иронично за "селянките на Филип Кутев", тя остро го срязва: "Господине, тези "селянки" прославиха България по цял свят... А пък с мен се е ръкувал лично Михаил Горбачов в Кремъл. Вие имали ли сте тази възможност?"
Определение от известния музиколог акад. Манол Тодоров: „Рядко красив и лиричен глас, хубава фраза и отлично дишане. Тя има съвършен изпълнителски стил!“ Но възхищение от нея са изразявали Георги Джагаров, Дечко Узунов,Николай Хайтов, Станислав Сивриев, Павел Матев, Валери Петров… Известни
композитори като акад. Николай Кауфман, Красимир Кюркчийски, Стефан Драгостинов, Христо Тодоров, Коста Колев, Стефан Кънев й предлагат обработките и оркестрациите си при записване на песните й. Всички те са били във възторг от певческите й способности и диапазоните на гласа й.
Един много важен акцент в творческото развитие на певицата -нейния стремеж да върви нагоре не само с даденото й природно дарование. Без никой да я подсеща или назорва, тя записа и завърши с висок успех Музикалната академия в Пловдив. „Сега - каза тя - гледам на света и на изкуството с други очи. И с друго самочувствие!”
Дафо Трендафилов е български музикант – майстор-гайдар от Родопската фолклорна област и преподавател.
През 1971 г., когато се открива Националното училище за фолклорни изкуства в Широка лъка, Дафо Трендафилов става първият учител по гайда. Работи в училището 21 години, през който период има над 250 ученици. Обучението на младите гайдари се извършва по „слухово-подражателния метод“.
Дали бай Дафо Трендафилов се прочу по света защото е от родопското село Гела или селото се прочу покрай него е въпрос спорен. Още преди години се заговори, че в разхвърляното по родопските баири селце на 10 километра над Широка лъка прииждат чужденци всякакви да си купуват гайди. Ама защо ходят дотам, като гайди се намират като всяка сувенирна дрънкулка е загадка. Едно нищо и никакво изобретение от дърво, ярешка кожа и биволски рог. Но за родопчанина гайдата се превърнала в религия.
Никой не се наема да твърди отпреди колко години съществува този
инструмент — 1000 години или повече. Не че другаде гайди няма, но
любителите на етно музиката искат да видят и човека който ги прави, и мястото и ако може да прихванат някак от тайните му, като че прави не прости гайди, а .цигулки „Страдивариус“. На собствени разноски и по собствена воля искат да са част от екзотиката на екипа „Ние с гайдите“. Всъщност, каба гайдата я има само в Родопите и е по — различна от шопската си посестрима.
Но ако питаме коя е най-добрата гайда, истинският гайдар ще каже, че това е гайдата, която попада в най-чистата душа.
И в далечна Холандия са наясно с всичко това — през 1996 година канят бай Дафо да открие най-големия международен фестивал за етномузика, организиран от ЮНЕСКО. 190 състава от цял свят са събрани там и нашия човек е между личните гости.
Селото е домакин на националното надсвирване за гайдари. Като за начало първата награда връчват на бай Дафо. Като пресмята набързо, казва, че за последните 40 години е направил поне 500 — 600 инструмента. Те разнасят славата му. А пък учениците от музикалното училище в Широка лъка, на които лично 21 години е предавал умения в свирнята са най-малко 250.Той все посреща гости, някой все идва, друг си отива. Преди петнадесетина години дори зъболекарят на Широка лъка си заряза работата не толкова за да ми покаже затрупания със сняг път към къщата му, а за да не изтърве приказките и свирнята на големия майстор.
Като надуе гайдата и хората и пилците в гората замлъкват. Гайдарджийството и славата на Гела са направили от селото дори туристически привлекателно място, та и частни хотели започнаха да се развиват, местните проговориха английски да им и лесно с чуждите гости. Всъщност, местните жителите са стотина . Мераклиите, които идват тук от години, са привлечени от музикалната магия на бай Дафо и от самодейността на селото, в която като пазители на автентичния фолклор се изявява половината от селото. Затова гостите залягат упорито над българския и свирят на гайдите, излезли от ръцете на майстора. Само африканци още не са идвали, шегува се той. Но страшно се ядосва, че сега интерес към фолклора проявяват повече европейците, отколкото нашенци.
Възмутен съм от правителството, гневи се родопчанинът.Вместо да
подпомагат фестивали като надсвирването, което за втора година става на Илинденските поляни над селото, те бягат към чуждата музика и нехаят за своята. Чужденците така лапат по нашия фолклор, че според него, ще настане време на тях да им плащаме във валута, та да учат младите на фолклор.
Абе, нищо чудно и да е прав, като гледам как шотландецът Джеимс МакДоналд Рийд се изживява като истински родопчанин. На любопитните отговаря — спокойно, аз съм тук за да чувам гайдите, ще има време и за снимки, и за танци. И под звуците на мелодията, която е захванал бай Дафо от сцената, се хваща на хорото до неговия ученик Петьо Янев. Емо от Франция също е тук по цяло лято, майсторски изпълнява „Руфинка е болна легнала“ и обяснява че свири така добре, защото инструмента е направен от бай Дафо. Докаго го слуша, Петьо Янев, който обикаля света, за да приглася на космическия глас Валя Балканска, казва, че бай Дафо не само е най-добрият Гайдар в България, но е велик човек.
Имам чувството, че родопчаните гледат на гайдата не като на музикален инструмент, а като на част от себе си. Те са си родени с нея. Свирят защото им идва отвътре.
Хубавата гайда оживява само в чиста душа
още предложения в профила Грамофонче
Пиши