Сглобяеми модели - самолет МиГ-17Ф → Обява 31099308

Съветски изтребител

















от 1953 г.

Материал - пластмаса;

















Декалии, инструкции за монтаж – да; Мащаб - 1:48; Брой

















цветове - 5; Брой части - 120; Дължина –

















22,8 см; Размах - 19,8 см; Възраст – 10+.

В началото на 50-те години

















на миналото столетие протичали битки

















в корейското небе между най-добрите

















изтребители за това време, МиГ-15 и F-86

















„Sabre“. През тези години най-висшата цел

















на конструкторските бюра била увеличаването

















на скоростта на самолетите и преди

















всичко преодоляването на звуковата

















бариера. През януари 1949 г., в Съветския

















съюз за първи път се облитал самолет с

















означението И-330, по-късно означен като

















МиГ-17. Този едноместни реактивен

















изтребител бил продължение на легендарния

















МиГ-15bis. От

















последният се отличавал преди всичко

















с промененото конструкция на крилата – имали двойно стреловидна форма (55

















градуса при фюзелажа и 45 градуса при

















външната част на крилото). Увеличаването

















на носещите повърхности и ъгли, касаели

















и задната част на фюзелажа. За увеличение

















на стабилноста на посоката, самолета

















имал помощна килова повърхност под

















задната част на фюзелажа. В същото време

















били увеличени спирачните щитове

















отстрани. Основният вариант означен

















като версия МиГ-17 с реактивен двигател

















Климов ВК-1А с тяга 26,5 kN при режим на

















излитане. Въоръжението на изтребителя

















се състои от две ория НР-23 калибър 23 мм

















и едно оръдие Н-37Д калибър 37 мм. Със

















същият мотор е летяла и междинната

















версия оборудвана с радиолокатор РП-1

















Изумруд и три оръдия калибър 23 мм и която

















носела означението МиГ-17П. Инсталирането

















на по-нов двигател с допълнително горене

















Климов ВК-1Ф позволило повишиние на

















тягата с 25% за 3 мин.Версията с този мотор

















е означена, катоМиГ-17Ф. На базата на тези

















два варианта била създадена и друга

















междинна версия на изтребителя –

















МиГ-17ПФ. Радиолокаторът РП-1 Изумруд на

















версията ПФ била предназначена за

















откриване на цели в ноща и при влошени

















метеорологични условия през деня.

















Последна и най-модерна версия била

















МиГ-17ПФУ, която е създадена от предходния

















тип с отстраняването на оръдията и

















замяната им с четири противосамолетни

















управляеми ракети РС-2У. По-нататъшните

















модернизации на тази версия се отнасяли

















само до вътрешното оборудване,

















радиолокационните системи и някои

















промени в интериора. Освен в СССР,

















самолетът се произвеждал в Полша и Китай