Леа Иванова - Леа ВТА 10412 - Шу-шу - Чико от Порто Рико Довиждане Рим др → Обява 31553505

Леа Иванова - Леа - 1979

Балкантон - ВТА 10412

Latin, Pop, Vocal, Schlager

1. Шу-шу - Л. Хейзълууд, З. Петров, В. Казасян

2. Кученцето - С. Адамо, Н. Захариева, А. Бръзицов

3. Виенско колело - Ж. Мустани, П. Караангов, В. Казасян

4. Устна хармоника - Е. Казасян, Д. Дамянов, С. Димитров

5. С песен започва ми деня - Е. Казасян, В. Голев, А. Бръзицов

1. Чико от Порто Рико - Е. Георгиев, Б. Априлов, А. Бръзицов

2. Жълти листа - Ж. Козма, Ж. Превер, В. Казасян

3. Чатануга Чу-чу - Х. Уорън, З. Петров, Х. Платов

4. Довиждане Рим - Р. Рейскл, Гаринеи-Джованини, А. Бръзицов

5. Какъв прекрасен свят - Г. Вайс, Г. Дъглас, Х. Платов

6. Летни вечери - У. Кейси, З. Петров, Х. Платов

Съпровод ЕОБР, дир. В. Казасян

Леа Иванова е родена на 13 август 1923 година в Дупница. Нейният артистичен псевдоним - Леа - означава "лъвица". Тя е най-голямата легенда на българската забавна музика! Като малка живее в Истанбул (Цариград), където пее в Детския хор на Българската екзархия. В началото на 40-те на миналия век заминава за София с намерението да следва в Художествената академия. Влечението й към музиката е по-силно и тя започва като солистка на джаз оркестъра към читалище "Славянска беседа" (б.р. читалището е основано от словенеца Антон Безеншек, който е създател на българската стенография). Утвърждава се с оркестъра "Оптимистите", с който работи до 1956-та. За кратко е интернирана в поправителния лагер в с.Ножарево (Силистренска област) - "...за леко поведение и пеене на упадъчна западна музика...". (Много интересен е фактът, че в този лагер освен другите интернирани, са въдворени много жени "с леко поведение", т.е. проститутки от цялата страна; голяма част от тях си намират по-късно съпрузи, женят се и напускат лагера). Нейна визитна картичка стават песните "ЦУМ, ЦУМ, ЦУМ" и "Чико от Порто Рико". От 1957-ма започва сътрудничеството й с Еди Казасян (брат на Вили Казасян), което продължава близо 30 години. Той е и голямата любов на певицата! В началото на 70-те прави кавър на песента "Che sara" на Хосе Фелисиано под името "Спри до мен":

В периода 1963-1983 година работи предимно във вариетета и шоупрограми от висока класа в Западна Европа. Изпълнява най-разнообразен репертоар. На практика е обиколила почти целия свят! През 1980-та прави концертно турне с Естрадния оркестър на Комитета за телевизия и радио, а това през 1985-та е последното в нейната богата творческа биография. През 80-те записва нови песни по стихове на известни български поети и по музика на Еди Казасян ("Неграмотно сърце", "Би трябвало да имам два живота", "Тръгвам си без шум"). Има издадени албуми от фирмите "Qaliton" (Унгария), "Electrorecord" (Румъния), "Deutsche Vogue" (Германия).

При едно от завръщанията си в България през 1983 г. Леа Иванова получава втори инсулт и остава, за да се възстанови. При този инсулт Леа е парализирана наполовина. Трудно движи единия си крак и лявата ѝ ръка остава неподвижна, прикована към тялото ѝ. Въпреки направената в Париж възстановителна операция, Леа е загубила гласа си и чувството си за ритъм. С много усилия на волята се научава да ходи отново на висок ток, както и да пее в полуречитатив, характерен за нейните късни записи. Тъй като не може вече да пее суинг, тя се примирява с композираните от съпруга ѝ, Еди Казасян, песни, които тя преди инсулта никога не е харесвала. Въпреки трудностите, Леа продължава да пее и да изнася концерти в България и в чужбина. Повикана е отново на турне от управителя на престижното вариете „Кайвохуоне“ в Хелзинки. В София прави серия концерти, няколко месеца наред, заедно с Тодор Колев в „Новотел Европа“.

Умира на 28 май 1986 година в София. През 1988 издателство "Музика" издава книга, посветена на Леа Иванова - "Би трябвало да имам два живота". Тя е съставена от Георги Георгиев и Еди Казасян. Интересът към личността и песните й се възражда през 90-те след появата на кавъра на песента й "Шушу-мушу" изпълнен от Мариус Куркински. През 1999-та излиза филмът "Страсти за Леа" по сценарий на Еди Казасян.

Една от любимите й снимки е тази с клоунския нос. Често си слага такъв - червена, куха, пластмасова сферичка. А под нея усмивката - широка, лакома, истинска. Ето я - Леа Клоунесата. "Хората мислят, че съм щастлива, защото съм усмихната. А щом съм усмихната - какво пък! Може би наистина съм щастлива...", казва Леа, надянала на лицето си своята маска - тази на вечното щастие.

още обяви в профила Грамофонче