Картичка снимка актьора Лорънс Оливие → Обява 40851070

Лорънс Кер Оливие е роден на 22 май 1907г. в
Доркинг, графство Съри, Англия. Баща му е свещеник и решава, че синът
му ще стане актьор. Всъщност, корените им идват от Франция. Родът Оливие
се пренася в Англия през ХVІІ век по религиозни причини. Те са
протестанти-хугeноти, преследвани от Католическата църква. Първитe му
актьорски изяви са още на 15 години, после Оливие учи в Лондонското
училище по сценична реч и драматични изкуства. Успехът идва бързо. През
1929г. година печели аплодисменти и в Лондон, и в Ню Йорк. /"Краят на пътя", "Личен живот"/.

Една млада англичанка, едва започнала кариерата си на сцената, се влюбва в Лорънсовия "Ромео". През 1937г. тя е Офелия за "Хамлет" в
специалния спектакъл в двореца Елсинор, Дания. През 1940г. става втора
съпруга на Лорънс Оливие. И двамата се завръщат след "бум" на
американския екран. Тя е Вивиан Лий, с ролята на Скарлет О'Хара, в "Отнесени от вихъра" /с
Кларк Гейбъл/. През 1944г. Оливие и Лий вече са заснели заедно четири
филма и заминават с режисьора Чарлз Бенет за Шотландия, "за да
пресъздават действителна история за шотландско момиче, обвинено в
убийството на своя френски любовник. Търсейки факти за сюжета, тримата
кинотворци се проявяват като съвременници на Шерлок Холмс и изравят
доказателства, неизвестни на процеса, които могат да изпратят младата
жена направо на бесилката" . Затова и проектът е изоставен.

По време на 20-годишния си брак Вивиан Лий и Лорънс Оливие си
партнират на театралните сцени в Англия и Америка, а във филми се
снимат само когато наистина имат нужда от пари. През 1951г. Оливие
работи върху екранната адаптация на романа на Теодор Драйзър "Сестра Кери",
но нe е доволен от себе си и никога не говори за филма. По това време
Вивиан завършва участието си във филмовата адаптация на пиесата на
Тенеси Уилямс "Трамвай желание" и получава втори "Оскар" за ролята си на Бланш Дюбоа.

В биографията на Лорънс Оливие /изд.1987/ за Холивудския му период от 30-те години се отбелязва, че първата
му съпруга Джил Езмънд е по-голяма звезда от него по това време. В
киното той е превъзхождан от втората си съпруга Вивиан Лий, въпреки че
списъкът с филмовите му роли е четири пъти по-дълъг от нейния.

Половината от капитала му в киното се дължи на "Играчът" /реж.
Тони Ричардсън/, за първи път поставен като спектакъл на Лондонска
сцена през 1957г. Във филма участва и бъдещата му трета съпруга Джоан Плоурайт. Двамата
сключват брак през 1960г. и остават заедно до смъртта на Оливие.
Прекосявайки Атлантика през 1958г., ролята на Арчи Райс в "Играчът" затвърждава славата му в Америка. Той е превзел Холивуд още през 1940г. с "Ребека" на Хичкок ,"Гордост и предразсъдъци" и парада на звездите във военната драма "49-ти паралел".

След Втората световна война започва Шекспировата ера в биографията на Оливие, която остава емблематична за творчеството му с"Хенри V", "Хамлет","Ричард ІІІ","Отело". Междувременно отказва ролята на проф. Хумбърт в "Лолита".

През 1974г. едновременно е номиниран за "ЕММИ" в две телевизионни роли - "Дългия път на деня към нощта" и "Венецианският търговец" . Последната му велика роля е в телевизионната адаптация на "Крал Лир" , отнасяйки последната награда "ЕММИ" в своята богата колекция от 70-те години на ХХ век

ЗАД КАДЪР:

През
1985г., на Церемонията по връчването на наградите "Оскар", Лорънс
забравя да прочете номинациите за най-добър филм, просто отваря плика и
без обявена конкуренция провъзгласява победителя - "АМАДЕУС" на реж.
Милош Форман.

Въпреки своите благороднически титли отказва да води разговор, в който не се обръщат към него с "Лари".

През 1947г. е избран за Кавалер на Кралския орден.

Пред 1970г. получава доживотната титла "Лорд". Погребан е в Уестминстърското абатство в Лондон.