Албум с репродукции Цанко Лавренов → Обява 45891280

картички с размери 10*15 см

издаден .1968 г

тираж 3 000

Цанко
Лавренов е роден на 24 ноември 1896 г. в Пловдив. Дядо му Лаврентий бил
книжовник, преписвач на католически ръкописи. Преписал е и
католическата преработка на Паисиевата история. Цанко Лавренов завършва
Френски колеж в Пловдив и частно художествено училище във Виена
(1921-1922). През 1925 г. пътува до Италия да се запознае с изкуството
на италианските художници. Като самоук художник утвърждаването му сред
възпитаниците на Художествената академия е свързано с много
разочарования. По повод негова изложба, за едни и същи картини в пресата
се появяват и възторжени и отрицателни отзиви. Оценили неговия
изключителен талант, някои видни български творци му оказват безкористна
подкрепа. Помагат му да отиде доАтонските манастири,
където художникът навлиза надълбоко в света на старобългарското и
византийско изкуство. Там преоткрива нови истини за българската история.

Своеобразието
на неговото светоусещане и пресътворяване го откроява сред
многобройните представители на канона. През 1963 г. е удостоен със
званието "Народен художник". Цанко Лавренов е инициатор на битката за
спасяването на старинната част на Пловдив. В колектив с други български
художници допринася за повишаване равнището на Пловдивския мострен
панаир. Печели конкурси за емблема на панаира и за оформление на
българския павилион на Световното изложение в Париж през 1937 година.
Заедно с Данаил Дечев и Витко Бабаков урежда шест съвместни изложби
(1926-1929) - още при първата от тях картината му "Иконописецът" е
откупена за градската художествена галерия. Това е първото му официално
признаване (1926) и важен етап в творческото му развитие. През
следващите години той създава редица от най-хубавите си творби в
подчертан български национален стил. Основна тема на творчеството му са
старите градове и манастири, като изключително място в него заемат
пейзажите и композициите от Пловдив.

Цанко Лавренов твори и в
областта на графиката - известни са неговите 12 "пловдивски пощенски
карти гравюри ("Старият Пловдив, Хисар капия, "Ламартиновата къща,
"Кулата на Сахаттепе, "Джамбазтепе, "Имарет джамия, "Новият мост на
Марица и други). От 1933 година името му неизменно е свързано с
оформлението на експозициите в Международния панаир, за целта една
година по-късно заедно с Данаил Дечев и Златьо Бояджиев създават
специално ателие. Лавренов сътрудничи на независимия информационен
вестник "Победа (1930-1936) и с илюстрации на списание "Детски живот
(1930-1947). Изявява се като художествен критик и изследовател на
изкуството, автор е на монографията "Златьо Бояджиев" (1958) - художник,
с когото го свързва близко приятелство.

Лавренов живее в Пловдив
до 1940 година, след това се установява в София. Умира на 16 декември
1978 г. в София. Днес Художествената Гимназия в Пловдив носи неговото
име.