Кристин → Обява 10424030

Запознайте се с Арни Кънингам. В много отношения той е типичният тийнейджър аутсайдер – няма приятели (с изключение на Денис), страда от акне и си мечтае за собствена кола. Мислите си, че го познавате? Грешите. Един ден Арни се натъква на ръждясал “Плимут Фюри ’58”, който ще промени живота му до неузнаваемост… Но дали сбъднатата му мечта няма да се превърне в кървав кошмар?
Това е история за любовен триъгълник – за Арни Кънингам, Лий Кабът и разбира се, Кристин. Но Кристин беше на първо място, искам да го разберете. Тя беше първата истинска любов на Арни и въпреки че не съм абсолютно сигурен, мисля, че тя беше единствената му истинска любов.

Автомобилите винаги са заемали специално място в творчеството на Краля. Спомнете си внушителния “Шевролет Бискейн” на Били Нолан в “Кери”, раздрънкания “Фолксваген ’68” на Джак Торънс в “Сиянието”, “Кадилака” на Долан и камионите от едноименните разкази, злополучния “Форд Пинто” в “Куджо”, извънземния “Буик” от “Буик 8″… Ала нито една кола не е по-знаменита от свръхестествения “Плимут Фюри” на Арни Кънингам, по-известен като Кристин…

Публикувана за пръв път през 1983 г., “Кристин” продава над 300 000 копия само за няколко месеца и още същата година е екранизирана от легендарния Джон Карпентър. За разлика от повечето дотогавашни книги на Кинг, действието се развива не в Мейн, а в Питсбърг. Малко известен факт е, че на снимката на Краля за задната корица на първото издание откриваме не “Плимут Фюри ’58” – прототипът на “Кристин” – а “Плимут Савой ’57”. Романът е любопитен и с още нещо – всяка една от главите му започва с цитат от известно рокендрол парче.

“Идеята за “Кристин” ме осени един ден през лятото на 1978-а. Спомням си, че се прибирах у дома, потънал в мрачни мисли за умиращия ми “Форд Пинто”. Внезапно ми хрумна, че би било забавно, ако малките цифрички на километража изведнъж започнат да се въртят в обратна посока. И когато това се случи, колата да започне да се подмладява…

Америка е огромна страна. Обединиха я не релсите, а асфалтът. Без автомобилите сме изгубени. Те обаче се превърнаха във фетиш. Ако си на 17 години и нямаш кола, все едно не съществуваш.”
Стивън Кинг