Иван Вазов (1850 – 1921) е роден в град Сопот. Напразно баща му се опитва да го направи търговец. През целия си живот Вазов в отдаден на литературата. Двадесет и пет години няма свой дом и сигурна професия. Работи в търговската кантора на чичо си в Румъния (1870). Учителства в Свиленград (1872). По време на Руско-турската война е преводач. След Освобождението става съдия в Берковица (1880 – 1885). Познава и превратностите на политическите борби – бил е емигрант в Русия (1886 – 1889) и министър на просвещението (1897). Създава огромно по обем и значение литературно творчество, събрано в 22 тома. В тях звучи чистият роден език.
Иван Вазов е единственият български творец, получил приживе признанието “народен поет”. В този том са събрани най-хубавите му стихотворения, разкази и пътеписи, които се изучават в българското училище.
СЪДЪРЖАНИЕ:
Иван Вазов за себе си
Стихотворения
- Аз съм българче
- Де е България?
- Песента на синчеца
- Из “Стихотворения за малки деца”
- Училище
- Овчар
- Кон
- Крава
- Овца
- Селянка
- Жетварка
- Молитва
- Пролетен дъжд
- Цар Симеон
- Уловена птичка
- Отечество
- Училище
- Из “Епопея на забравените”
- Левски
- Бенковски
- Кочо
- Паисий
- Опълченците на Шипка
- Левски
- Стихотворения от други сборници
- Панагюрските въстаници
- “Радецки”
- Възпоминания от Батак
- Отечество Любезно, как хубаво си ти!
- Средство да нямаш врагове
- Не се гаси туй, що не гасне!
- Българският език
- Новото гробище над Сливница
- При Рилския манастир
- “Той не умира”
- “Елате ни вижте!”
- Родната реч
- Чети, говедарче
- Зелено
- Майка ми
- Моите песни
- Панагюрските въстаници
Разкази
- В Пирин
- Иде ли?
- “Травиата”
- Дядо Йоцо гледа
- Една българка
- Из кривините
- Апостолът в премеждие
- Чистият път
Пътеписи
- Розовата долина и Тунджа
- Един наш черноморски бисер
- На върха Свети Никола
- Царевец
- Рила
Народният поет