първо издание, 1989 год.
твърди корици, 492 стр.
Антикварна книга
В настоящия труд се опитах, по пътя на фолклора, да проследя някои от вярванията и институциите на древния Израил в по-ранни етапи на мисленето и поведението на хората, защото те имат своя аналогия във вярванията и обичаите на съвременните племена на по-нисък етап на развитие. Ако в някаква степен съм успял, историята на Израил би трябвало отсега нататък да се вижда в една по-вярна, макар и по-малко романтични, който не е като история на народ, който не е бил различен от останалите благодарение на някакво божествено откровение, а се е развил подобно на тях в бавния процес на естествен подбор от едно ембрионално състояние на невежество и дивачество.
добросъвестен учен, който се прекланя пред неумолимия закон на научните факти.
най-точно ще бъде твърдението, че тя обяснява неземното“ като своеобразно
пречупване на „земното“ според специфичните закони на религиозното мислене.
един. Известно е, че и днес не липсват чудаци (а понякога и наметнали тогата на
такива), които устройват експедиции по билата на Кавказкия масив, за да дирят следите на Ноевия ковчег. Отговорът на учения Фрейзър е категоричен: „Да бъдат
обсъждани всички тези учени нелепости, значи да им се оказва много висока
чест.“
т. н., но избягва въпроса за истинността и ценностната стойност на религията и
нейните представи. Обяснението е логично: както всеки верен на фактите изследовател, но неосноваващ се върху марксистката методология, така и той спира пред следващата крачка, която логично е подготвил с изследванията си.
своеобразен връх на свободомислието и радикализма, на детронирането на
боговете, на приземяването на божественото. Такъв е пътят, по който
изследванията на Фрейзър обективно „наливат вода“ в мелницата на марксистката
концепция за религията. Такъв е и пътят, по който Г. В. Плеханов, един отблестящите марксисти-изследователи на религията, използува в своите трудове
резултати от проучванията на Фрейзър.
между Фр. Енгелс и К. Маркс от 1853 г. Митотворчеството в „Стария завет“
проучва обстойно и Пол Лафарг, а след него редица изследователи продължават
започнатата критика, като я разширяват и задълбочават. Богати възможности запродължаване на това дело предоставя и книгата на Фрейзър, чийто български
превод вече е в ръцете на читателя. Тя ще представлява несъмнен интерес и за
далеч по-широките кръгове от читатели, които без да имат научни интереси към
проблема, имат интереси към актуалната и в нашата съвременност проблематика относно произхода и развитието на религията.