Началото на XIII век. “Вратите на Царевец” се отварят и ставаме свидетели на време, когато един цар е безсилен да осъзнае, че не може да бележи летописа на отечеството със свой знак, защото е недостоен. Един цар, който гони еретиците като беззаконници, а сам изпада в беззакония. Цар Борил – узорпаторът, който иска да укрепи царството, опирайки се не на своя народ, а на неговите врагове. Време, когато трябва да се избира между честта и беззаконието, да се отстояват принципи и идеали, да се воюва за справедливост и хармония на човешките отношения. Време на надеждата, че прогоненият законен цар ще се върне. Ще се върне Иван Асен II от Галиция и ще разшири границите не само на България, но и на българския дух.