Йордан Йовков е български писател, един от класиците на българската литература. Той е известен като майстор на късия разказ, а неговата любов към хората се превръща в снова на творчеството му. Седемдесет от книгите му са преведени на над 25 езика, а разкази като “По жицата”, “Албена” и “Шибил” продължават да вълнуват читателите и до днес със своите непреходни послания. От 1920 година Йовков е избран единодушно за член на “Съюза на писателите”.
Йордан Стефанов Йовков е роден на 9 ноември 1880 година в село Жеравна. След като завършва гимназия в София, той известно време работи като учител в Добруджа. След това се записва да учи в “Юридическия факултет” на “Софийския Университет”, но така и не го завършва. Участва в Балканската и Междусъюзническата война като командир на рота в 41 пехотен полк. След войната той работи като редактор в различни издания, сред които списанията “Народна армия”, “Военни известия” и “Преглед на Министерството на вътрешните работи и народното здраве”. В последните години от живота си авторът е съсредоточен основно върху творческата си дейност. След тежка операция в “Католическата блоница” в Пловдив на 15 октомври 1937 година Йордан Йовков умира.
СЪДЪРЖАНИЕ:
Из “Вечери в Антимовския хан”
- Дрямката на Калмука
- Баща и син
- Частният учител
- Врагове
- Една торба барут
- Среща
- Шепа пепел
- По жицата
- Албена
- Сенебирските братя
- Грехът на Иван Белин
- Другоселец
Из “Женско сърце”
- Серафим
- Женско сърце
- Вълкадин говори с Бога
- Грешница
Из “Ако можеха да говорят”
- Всеки с името си
- Сватбата на Василена
- Скитник
- По-малката сестра
- Вълчицата
- Василена и господарят
- Последна среща