Вяра, любов, надежда → Обява 17026074

ДЕСЕТ ПИЕСИ

Смъртта на един поет

Новината,
че Йодьон фон Хорват е бил убит В Париж от някакво дърво, прозвуча В
началото толкова мрачно шокиращо, абсурдно и невероятно, че 6еше трудно
да бъде възприета като вярна. Откога дърветата по Шанз-Елизе падат и
разбиват главите на минаващите край тях поети? Да не би вече да настъпва
краят на света? Дали бурните ветрове на това изпълнено с опасности лято
не избират свои жертви е дяволска сигурност сред най-добрите от нас? -
Защото Йодьон фон Хорват беше един от най-добрите сред нас. Той беше
поет, а само малцина заслужават това почетно звание. Атмосферата на
истинска поезия беше във всяко изрече­ние, което той написа, но тя беше и
в неговата личност, беше в погледа му, в речта му. Той имаше особен
бавен, малко ленив, едновременно с това сънлив и натрапчив начин на
говорене. С усмивка, която беше детинска, но не и лишена от жестокост,
той обичаше да разказва странни и ужасни истории - истории, в които
странни инвалиди или гротескни нещастници играеха роля в комични,
необичайни, страшни събития. Приличаше на спокоен човек, който обича да
яде и да пие и да бъбри с приятели, и наистина ядеше и пиеше с
удоволствие и с удоволствие бъбреше с приятели. Разбира се, неговото
бъбрене беше от такъв вид, че приятелите му от време на време ги
побиваха ледени тръпки по гърба. Той беше влюбен в зловещото, но не по
някакъв шеговит, естетизиран, литературен начин: много повече зловещото,
демоничното в него беше елемент от същността му. В неговата поетична
продукция, както и в личността му по най-очарователен и най-оригинален
начин нежните и на­ивни, лирично ведри настроения се срещаха с мрачните,
демонич­ните черти...

Клаус Май