Тръстиковата флейта → Обява 17184175

В
настоящата антология Горити е представена за първи път на българския
читател с някои от нейните най-прочути и въздействащи повести и разкази.

Историите
са в духа на романтизма. Има проклятия, загадки, магии... На места са
като легенди, поставени в съвременен контекст. Магическо и призрачно.

Говорейки
за ХУАНА МАНУЕЛА ГОРИТИ (1818–1892), един писател възкликва, че тя
„прославя нацията“, ала някой по-запознат читател ще се изкуши да
попита: коя нация… Понеже три новоосвободени латиноамерикански държави
могат с основание да твърдят, че писателката е тяхно национално
богатство: Аржентина, Боливия и Перу. И нещо повече: тя участва във
войните и на трите държави като защитник на независимостта на техните
млади нации. Перото и словото се оказват недостатъчни и тя се включва в
самите военни действия. Родена в Салта, близо боливийската граница,
напуска Боливия, за да създаде още през 1850 г. свое девическо училище в
Лима, където разполага с вероятно най-богатата библиотека на
континента. Сред приятелите, с които се среща или поддържа връзка с
писма, се нареждат: Едуардо и Рикардо Гутиерес, Хосе Ернандес, Рикардо
Палма, Клоринда Мато де Търнър, Мерседес Кабейо де Карбонера, Каролина
Фрейре де Хаймес и Тереса Гонсалес де Фанинг.

Пътят, който извървява
водещата аржентинска писателка на XIX век Хуана Мануела Горити, минава
през реалност, спомен, сън и въображение. Произведенията ? са не
по-малко динамични от нейния живот, а прямотата им замъглява разликите
между близко и далечно, като пречупва разстоянията през собственото ?
усещане за бездомност.

Горити има нужда сама да доизмисля своите роля
и история – подобно на легенда, отново и отново. Лице в лице с
жестоката съдба, изгубила мнозина от близките си, няколко дни преди да
завърши земния си път, тя продължава да нанася последните поправки по
своите мемоари и сякаш разказва за… самата си смърт. А между отделните
откъси на това последно произведение – както и преди – се долавя
музикална хармония и го сближава с отвъдното.

*Тя е виждала
всичко: бойното поле на въоръжените отряди и това на народите;
разкъсващите чужди чувства и самотната борба със собствените страсти…

Сантяго Естрада (Аржентина)

Една висша чувствителност предава на духа на писателката способността да провижда в неизвестността.

Хосе Мария Торес Кайседо (Колумбия)