На остров Тринидат, окъпан от пороя на един карибски ураган, бе пристигнала лека полупрогнила индианска лодка. В нея според в. „Тринидадски страж“ се намирали шестима изтощени французи бегълци, които след
седемнадесетдневно пътуване из бурното море, били избягали успешно от Дяволския
остров и наказателната колония във Френска Гвиана. Няколко английски колонисти
и аз отидохме от любопитство в казармите да видим бегълците. Те не бяха
арестувани. Пристанищният комендант изрази мнението на всички жители (с изключение на френския консул), когато каза: „Нямам намерение да предам тези
нещастници на френкия консул. Нека си скубе косите колкото иска! Ще нахраним
бегълците, ще ги подслоним, докато се съвземат, ще им дадем по-добра лодка и възможност да продължат бягството си“.
двадесет и два месеца на почти невероятни изпитания аз бях минал от дяволския
винаги под мое име. Откакто съществува френската каторга, хиляди нещастници са
мечтали да извършат такъв подвиг. Цели седемдесет и пет години никой не бе успял да го извърши! Не вървях, а почти тичах. Бях страшно отслабнал, нямах нито
един зъб. Имах само едни платнени панталони, риза, палто и чифт скъсани обуща. Това
бе зялото ми имущество. Влязох в предградията на Лос Анджелес“.Книгата е по действителен случай. Издадена е през 1988 г, съдържа 272 стр,превод от английски
Невена Розева, художник Илия Пашов. „На тридесет и осем години, страхотно
изтощен, почти ослепял, без нито един зъб, оплешивял от кел и съсипан от
треска, Рене Беленуа едва ли има още много години пред себе си. Той се надява искрено, че издаването на книгата му ще има една благотворна последица: да
съсипе Франция, да й внуши, че трябва да се откаже от Френска Гвиана, от
изпращането на свои синове на тая безкръвна гилотина“.