Изкуството на любовта - Кама сутра → Обява 24137683

Изкуството на любовта: Кама сутра

ВЪВЕДЕНИЕ

„КАМА-СУТРА”


на Ватсян е първото в света практическо ръководство за овладяване


изкуството на любовта. Написана е в онази блестяща епоха, когато


градовете на Индия са били богати и величествени, а стените на


обществените здания специално се полирали, за да могат жените да се


оглеждат в тях. Владетелите на тази страна имали хареми и полигамията е


била широко разпространена сред народа, който е бил склонен към


материални и чувствени наслаждения.

Санскритските


хроники свидетелствуват, че в своята младост БУДА също е изучавал


правилата на любовния ритуал, но по-късно се е отрекъл от тях и е


започнал да проповядва пагубност на плътските желания. Индийските поети


съхранили това наследство и продължили да го използуват. - '

Защо


това произведение, което въвежда в тайните на любовта, носи името


„Кама-Сутра”? „Кама” е индийски бог на любовта, а думата „су-тра”


означава кратко ръководство или конспект. Ръководство на бога на любовта


за любовта — този смисъл е бил разбираем за всички и затова авторът му


го е предпочел. А той е поетът Ватсян Малланаг, творил през 4—5 век от


н.е., който обобщил съдържанието на много по-ранни санскрит-ски текстове


и създал „Кама-Сутра”. Оттогава името му останало завинаги свързано с


това произведение, което е концентрирано изложение на многовековния опит


на практическата сексология.

Индия


винаги е била инициатор в опитите-за правдиво изучаване на телесното


устройство, телесните функции и човешките идеали. Размишлявайки върху


смисъла за живота на Земята древните индийци достигнали до извода, че


четири са всъщност целите на това съществуване: „дхарма”, „артха”,


„кама” и „мокша”. Първенството се падало на ,ДХАРМА” /на закона, на


дълга/. Тази цел, почти еквивалентна на , добродетелта” според


християнската етика, представлява система от общочовешки закони в


тяхната индийска трактовка/ изпълнението на религиозни, семейни и


обществени задължения/. Всички те са формулирани в ,Дхарма — Шастра” —


сбор от санскритски книги, кодифициращи нормите за гражданско и


религиозно поведение. Втората цел — „АРТХА” /същност, полза/ се свързва с


придобиването и подходящото използуване на материални ценности,


необходими за обезпечаването на охолен живот, защото индийците


признавали за немаловажен елемент в духовното развитие на човека


стремежа му към благосъстояние. „Артха” включвала икономически,


политически и ред други практически съвети, водещи към изгода, към


печалба. „Артха-Ша-‘стра”, предшествуваща „Кама-Сутра” с около 100


години, всъщност е сбор от „цинични” съчинения, често издържани в


макиавелиевски дух. Тя поощрява лъжата, хитростта, и философията ,делта


оправдава средствата”. Моралът на „Артха-Шастра” е оказал непосредствено


влияние и върху съдържанието на „Кама-Сутра”. Тези творби като че ли се


допълват една друга, а двете заедно допълват , Дхарма-Шастра”.

Последното


обстоятелство има твърде голямо значеше за нашата интерпретация на


„КАМА” или идеала за любовта. Древните индийци не са смятали, че


половото наслаждение е грях. Приемали са, че бракът е задължение,


раждането на деца — свещен дълг, но не са издигали препятствия пред


необходимостта хората да удовлетворяват полиграмните си инстинкти според


своите физически възможности. Затова завладяването на чужда

жена,


дори чрез лъжа, прелъстяването на невинна девойка, за индиеца не е било


поведение, излизащо извън рамките на пристойното. Плътта има желания,


които се нуждаят от удовлетворение, а не от умъртвяване като греховни.


Нормите на сексуално поведение на индусите съществено се различават от


християнските концепции, особено в тяхната западна традиция. По този


начин ,Дама—Сутра” за нас, европейците има и друго голямо значение. Ние


го разглеждаме и като сбор от изключителни по своята важност


социологически изследвания, твърде важни за разбирането на една


изчезнала цивилизация, жизнените норми на която и разбирането й за


свобода на личността са твърде близки до съвременните.

„МОКША”


- четвъртият и последен идеал на индуизма /освобождаване, избавление/ е


твърде близък и сравним с християнската религиозна вяра в задгробния


живот. Този принцип е свързан със стремежа за освобождаване от бремето


на мирското съществуване и достигане на висше просветление. Но... едва


след постигане на първите три цели, само след реален, истински земен


живот е възможно единение с Абсолютното, според индуизма.

Във


възрастта на любовта хората отделят по-голямо внимание на „науката” за


любовта, отколкото на тънкостите в религията, политиката, икономиката,


„Кама” заема трето място в йерархията на индуиските ритуали, но в


сърцата на привържениците на Ватсян тя се ползува с особено внимание.


Идеалът на поета бил „нагараха” - съвременен цивилизован млад човек ,


неженен и в процес на завършване на образованието си. Програмата на


неговото всестранно развитие включва ежедневно занимаване със спорт,


наслаждения и други развлечения. Свободното си време използува за флирт,


ухажвания и придобиване на опит във всички посоки на ергенския живот.

„Кама—Сутра”


се състои от седем части. ПЪРВАТА започва с упоменаване на трите идеала


на индуизма, за които вече стана въпрос: познание, любов, богатство. На


жените се препоръчва да овладеят 64 знания, умения, които биха усилили


тяхното обаяние и привлекателност, а така също им помагат те активно да


споделят мъжките интереси. След това Ватсян описва начина на живот,


който трябва да води този, който се заема с изучаване изкуството на


Кама. ВТОРАТА част съдържа препоръките на Ватсян относно начините на


полово сношение. Древните индийци са признавали психологическите


различия между жената и мъжа. Знаели са, че по време на половия акт


съответствието на партньорите има по-голямо значение, отколкото самата


му Продължителност. Обръщали са голямо внимание на необходимостта от


търпение и владеене на любовното изкуство за да се предизвика оргазъм у


жената. Считали са, че тя е също способна на толкова интензивни


чувства,-колкото и мъжът. Тези възгледи поразително напомнят


съвременните представи за нея, до които сексологията като наука достигна


едва през XX век. ТРЕТАТА част е посветена на различните възможности,


които се откриват пред мъжа, за да се сдобие с жена. Изрично се


подчертава, че мъжът не трябва да се жени прибързано. След като избере


„обекта”, мъжът започва да ухажва девойката, използувайки множество


ловкости. Към любимата си трябва да се отнася с нежност и внимание.


Крайният успех зависи от завоюването на пълно доверие. ЧЕТВЪРТАТА част


на „Кама—Сутра” разглежда задълженията на жената след брака, които, уви,


са повече, отколкото правата й. Ватсян описва общество, в което


господствува мъжкото превъзходство. Индийската жена е била длъжна да се


въздържа от извънбрачни полови връзки, както и да приема без гняв


невярността на своя съпруг. Ако пък е нямала деца, изисквало се от нея


сама да препоръча на мъжа си да доведе вкъщи друга жена, която веднага е


заемала по-високо положение в семейството. Ключът към ПЕТАТА част


откриваме в поговорката: ..Природата щедро хвърля семена на желанието в


сърцето на мъжа”. Древните индийци са смятали, че сластолюбието може да


бъде удовлетворено чрез прелюбодеяние с девственици, с чужди жени от


собствената или от други касти, които се държат достъп-но. Но изкуството


на прелъстяване изисквало много добро познаване на женската психика и


затова в тази част мъжът намирал много полезни за себе си съвети.


ШЕСТАТА част на „Кама-Сутра” е посветена на куртизанките. Индийците ги


признават за полезна социална класа. А последната част на любовния тракт


— СЕДМАТА, е всъщност кратък раздел за любовните напитки и другите


изкуствени начини за стимулиране на любовното влечение. Той е


предназначен за мъжете, чиито сексуални възможности не съответствуват на


апетитите им. За съжаление в тази част щедро се препоръчва


използуването на помади, компонентите на които не се срещат днес и са


по-скоро неизвестни.

Сред


древните индийци господствувал прагматизма. Човек според тях би могъл да


постигне успех във всички начинания, ако не робува на чувствата си.


Това е кредото на „Кама — Сутра” — първото класическо литературно


произведение в което реалистично се изследват отношенията между мъжа и


жената.

Съдейки по


подробностите на указанията в „Кама—Сугра” можем да смятаме, че Ватсян е


бил не само специалист в изкуството на любовта, но и мъдрец, дълбоко


разбиращ човешките нужди и слабости, От гледна точка на съвременните


класификации той е социален психолог, когото биха критикували днес


заради някои от идеите му и „неподвижната” форма на излагането им, както


и за неофройдистки жаргон. Преди петнадесет столетия обаче той е бил


поет, чието безгранично въображение го е издигнало до висотата на.


вдъхновение. И би трябвало да му бъдем благодарни за знанията и


ръководствата, които ни е оставил.

ПЪРВА ЧАСТ ГЛАВА ПЪРВА

БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ ТРИТЕ КОМПОНЕНТА НА ЗЕМНОТО ЩАСТИЕ ДОБРОДЕТЕЛ, БОГАТСТВО И НАСЛАЖДЕНИЕ

Животът на човека може да премине в съвършено равновесие само при едновременно следване на дхарма, артха и кама.......