Константин Симонов е класик на съветската литература – поет, драматург и публицист. Роден е на 28 ноември 1915 г. в Санкт Петербург. Умира през 1979 г. Още отрано загубва баща си, който загива в Първата световна война. Детството му преминава във военни лагери с втория му баща, който е командир в Червената армия. През 1931 г. се премества да живее в Москва. Завършва Литературния институт и публикува за първи път в сп. “Млада гвардия” и сп. “Октомври”. Военните стихове на Константин Симонов са от сборника “Три тетрадки”.
Владимир Висоцки е световно известен актьор и поет с китара. Роден е на 25 януари 1938 г. в Москва. Умира през 1980 г. В началото на Втората световна война баща му заминава на фронта, а той и майка му са евакуирани в Оренбургска област. Завръща се в Москва през 1943 г. Учи в руското училище в Германия, където баща му е военнослужещ. Стиховете и песните на Владимир Висоцки са известни далеч зад границите на Русия. Концертите му в България и изявите на театралната сцена са оставили дълбоки следи в сърцата на мнозина у нас.
Съдържание:
Константин Симонов
- Всичко виждаш назад умалено
- Старецът
- Момчето
- Ти помниш, Альоша, смоленските пътища
- Атака
- Пехотинец
- Денонощие ли, или десет
- Преровил датите годишни
- Аз искам моя да те назова жена
- Чакай ме
- Над черната подводница
- Със мен кръстосваше града
- До огъня
- Слепецът
- Майорът го доведе на лафета
- Ако Бог – всемогъщият
- Памет да не мъча
- Слава
- А имах аз добър другар
- Смъртта на другаря
- Завръщане в града
- Домът във Вязма
- Танкът
- Манерката
- След двадесет години
Владимир Висоцки
- Песен за Земята
- Щъркели
- Изтребители
- Той не се върна от боя
- Дисциплинарните батальони
- Ние въртим Земята
- Височината
- “Як” – изтребител
- Разузнаване с бой
- Звезди
- В болницата
- За новото време
- Моят старшина
- Половината свят
- Черните бушлати
- Краят на войната
- Из пътния дневник
- Братските могили