Добавена 27 мар, 20:51 ч.
Тайното разковниче. Български народни приказки Том 1
15,30 лв
Доставка: Купувача
Състояние: Ново
Вид: Приказки
Описание
Автор: Николай П. Тодоров
Обем: 28 стр.
Размер в мм.: 160 х 230
Издател: Унискорп
Корица: Мека
Година на издаване: 2020
Състояние: На склад при доставчик
Малцина са разказвачите, които са грабвали така въображението и слуха. Макар и посветил се на народните приказки сравнително късно, чак в последните години от живота си, Николай П. Тодоров (1907–1988) с необикновен възторг се впуска в това свое призвание, след като вече се е изявявал като журналист, като преводач от руски и френски – спомнете си за „Наследникът от Калкута“ от Роберт Щилмарк.
При все това, като син на Петко Ю. Тодоров и родственик със Стоян Михайловски, народното творчество отдавна се мержелее подобно на нов свят пред неговия духовен хоризонт. Далечната му кръвна връзка с Ангел Каралийчев също се оказва предопределяща. Историята за тяхната съвместна работа отдавна е изгубена и забравена, но една след друга през преломната 1968 г. започват да се появяват небивали книжки с приказки. Самобитността им и пълноводната река на словото, която тече през тях, отново и отново събират хората в едно семейство.
Какво различава неговото дело от например това на други бележити творци като Николай Райнов? В приказките на Николай П. Тодоров времето тече с по-бавен ход, някак меко и плавно. Разказвачът е извърнал поглед от буйните и непримирими години на своята младост, гледа спокойно към живота, някак смирено и с лек присмех. Креслото му често бива отстъпвано на гости като художниците Иван Ненов, Васил Иванов и Павлето… В спомените обаче отново се появяват тютюневите пръсти, лулата или цигарата и пишещата машина, която отказва да замълчи; долавя се спокойният, усърден труд – твърди се, че в такъв момент Хераклит можел да подхвърли: „И тук има богове…“.
Много далеч – отвъд девет реки и морета, през десет планини и полета, та чак в пусти гори Тилилейски – се намирало село Змейково. Както се пее в песента, то било градено „ни на небе, ни на земя – току-така под облака…“.
Човек рядко дохождал до това село, защото се знаело, че там живеят самодиви.
Щом есента започвала да шари шумата, самодивите се прибирали в селото, за да прекарат на топло зимата. Посрещали ги радостно посестримите им – вихрушките и русалийките, които винаги се прибирали преди тях. Всеки дом в селото имал хубава, богата наредба, ала от всички най-богато украсена била къщата на старата самодива Гермеруда. Тя била майка на много от самодивите. Когато се завръщали при нея, те ? разказвали какво са видели и правили по българската земя.
– Харесвам българската земя – казвала Яна самодива. – Тамошният народ много ни тачи. Какви ли не приказки и песни е нагласил за нас – как сме ставали посестрими на добри юнаци, на работливи и мъдри люде. Сега искам да ви разкажа как срещнах Крали Марко – юнак от Прилеп, как с моя помощ той доби нечувана сила и стана побратим на щерка ми Вида.
„На седянка в село Змейково“
Българска народна приказка
В Bazar.BG от
12 ноември 2012г.
Последно активен
днес в 12:43 ч.
Доставя с отстъпка
Телефон(и): 0889890478
https://www.booktemple.bg/
машина на времето
български народни приказки ангел каралийчев
френски песни
народни песни
български народни
български песни
руски песни
нови български песни
български народни песни
български народни приказки
кръвна
ангел каралийчев
роберт щилмарк наследникът от калкута
ангел каралийчев приказки
korg pa80
германия-фабрика
кученце цвете
Преглеждания: 405