Двама в новия град Камен Калчев → Обява 28742850

к-317
Двама в новия град
Камен Калчев

Калчев, Камен (псевд. на Петър Митев Калчев) (с. Керека, област Габрово, 31.07.1914 – София,14.01.1988). Основното си образование получава в родното си село, гимназия завършва в София (1934). Участва активно в антифашисткото движение. Съден е за комунистическа дейност и лежи в Централния софийски затвор (1935–1936). От 1937 следва администрация и финанси в Свободния университет за политически и стопански науки (дн. УНСС) в София. Няколко години е безработен, след това става счетоводител в дружество „Петрол“. След 9 септември 1944 редактира заедно с Асен Босев в. „Септемврийче“ (1945). Редактор в сп. „Пламъче“ (1945–1950), сп. „Септември“ (1966–1975), главен редактор (1957–1959) и директор (1960–1962) на изд. „Български писател“. Председател (1962–1964) и заместник-председател (от 1972) на СБП.

Камен Калчев пише стихове още като ученик. Започва литературната си дейност през

30-те години в средите на лявата интелигенция, събрана около кръжока „Христо Смирненски“. Дебютният му разказ „Кучешки живот“ излиза в сборника „Сигнали“ (1935). Публикува разкази във в. „Младежки преглед“, сп. „Трезвост и култура“, „Нова литература“ и др. Върху творческите му посоки оказват влияние майстори на късия разказ като А. П. Чехов, Ги дьо Мопасан, Дж. Голсуърти, Л. Н. Толстой и др. Първите му творби са остро социални; в мрачни тонове описва живота на бедни, болни, нещастни хора. Още от дебютната си книга „Пътник от планината“ (1938) авторът се вглежда в проблема за житейското и духовно израстване на личността, за взаимоотношенията ѝ със средата и обстоятелствата – тенденция, която се запазва и в по-късните му творби. В края на 40-те и началото на 50-те години, в съзвучие с наложилата се „епическа вълна“ в литературата, К. Калчев се насочва към по-широки повествователни платна. Стреми са да обхване близкото минало – „Живите помнят“ (1950), актуалните социални процеси в селото – „На границата“ (1953), и в града – „Семейството на тъкачите“ (1956). Като форма, като романова конструкция „Семейството на тъкачите“ напомня характерните за времето романови епопеи.

Представителни творби за автора, а и за 60-те години са „При извора на живота“ (1962), „Двама в новия град“ (1964), „Софийски разкази“ (1967) и др. Те отразяват процесите на преосмисляне и преоценка на отминалото време, в тях звучи по-силно авторовият глас. Тези творби доказват сериозните усилия за преодоляване на наложените през предходните десетилетия естетическа еднолинейност и емоционално обедняване на личността чрез туширане на многообразието и сложността ѝ. Героят на К. Калчев е „малкият човек“ , здраво свързан с материалния свят, изключително мобилен, жизнен, колоритен.

Романът „Двама в новия град“ започва със събуждане от сън, чийто символичен смисъл подсказва за нашето „ренесансово“ пробуждане, за преоткриването на живота и смисъла на миналото, за мъчителното вглеждане в себе си и в това, което ни заобикаля.

Прозата на К. Калчев се свързва с най-характерните движения в младата проза през 60-те години – от идейната проблематика до формалните страни в построяването на разказа и неговата интонация. В „При извора на живота“ се открива съчетание на лирическа проза с разколебаните вече елементи на уверения, спокоен класически разказ.

Политическите събития, социалните трусове, нравствените проблеми в творбите се проектират върху битови сфери, проявяват се във формите на баналното, всекидневното. 70-те години отбелязват композиционно-стилови промени в романите на К. Калчев. Фабулата става по-усложнена, с много случайности, изненади, съвпадения.

Калчев е автор и на произведения за деца и юноши.