От Ботев до Ботев. Георги Джагаров, 1982г. → Обява 29315026

Състояние

Много добро

Георги Георгиев Джагаров, български поет, публицист, драматург, общественик, е роден на
14.07.1925 г. в село Бяла, Сливенско. Завършва основно образование в Сливен, после - с отличие
сливенската гимназия "Добри Чинтулов". Член на РМС от ученик. Съден и затворен като антифашист,
излиза от затвора след 9.09. 1944 г. Печата от 1941 г. (сп. "Българска реч"). Завършва Литературния
институт "Максим Горки" в Москва (1951). Редактор във в. "Литературен фронт", драматург на
Народния театър за младежта. Член на редакционните колегии на списанията "Пламък" и "Родна
реч". Автор на пиесите "Вратите се затварят" (1961), "И утре е ден" (1963), "Прокурорът" (1965;
1969) и стихосбирките: "Моите песни" (1954; 1955), "Птици срещу вятъра. Лирика" (1956), "В минути
на мълчание" (1958; 1985), "Стихотворения" (1969; 1970; 1971; 1972), "Понякога" (1975; 1979),
"Сезони" (1981), "Стихотворения" (1985), "Стихотворения" (2000), "България...една човешка длан"
(2005), "Птици срещу вятъра" (2008). Сценарист на филмите "Прокурорът" (1968) и "Слънчев удар"
(1977). Други произведения: "Проблемите на живота - проблеми на литературата" (1970). Член на ЦК
на БКП от 1966 г. Председател на Съюза на българските писатели (15.04.1966 - 8.06.1972).
Заместник-председател на Държавния съвет (9.07.1971 - 14.12.1989), председател на Съвета за
развитие на духовните ценности на обществото към Държавния съвет (14.07. 1971 - 1986), член на
Националния съвет на Отечествения фронт (1967 - 20.12. 1989), член на Президиума на
Националния съвет на Отечествения фронт (22.04. 1972 - 16.06. 1977), депутат от 5-ото до 9-ото
Народно събрание (1966-1990). Негова спътница в живота е Цвета Петкова Изворска - Джагарова
(1935, Бяла Слатина) - филолог, литератор и редактор. Удостоен с международната награда за
поезия "Солензара" на Френската академия (1982). Заслужил и народен деятел на културата.
Носител на Димитровска награда. В последните си години заболява от рак - болестта му е следствие
от дълбокото му разочарование от "демократите". Умира на 30.11.1995 г. във Военна болница в
София. Последните му думи са: "България - моята рана, моята болка, моята обич!" С решение на УС
на СБП е учредена национална литературна награда "Георги Джагаров" от 13.06.2004 г.

2177