Размисли върху идеологията, историята, последиците.
Стъпвайки върху идеологемите за етнически хомогенна “единна социалистическа нация” и за повсеместен “български родов корен”, в края на 1984 г., комунистическата власт започва фронтална атака за заличаване на идентичността на турското малцинство в България. След фактическия провал на асимилаторската кампания, режимът решава да се освободи от тази общност с други средства, като през лятото на 1989 г. близо 350 хиляди турци са оставени да пресекат границата под натиска на надигащата се националистическа вълна в страната.
Сборникът предлага единадесет гледни точки към генезиса, хода и последиците на събитията от 1984 – 1989 г., които представляват най-мащабното етническо насилие през българския XX век.
СЪДЪРЖАНИЕ:
Румен Аврамов – Ретроспекции към насилието
Историята като идеология
- Стефан Дечев – Българската историография и протоидеологията на така наречения възродителен процес
- Румен Петров – Към разбирането на “спонтанната подкрепа отдолу” на “възродителния процес”
Повратни точки
- Лиляна Александриева, Деян Кюранов – Българизирането на България (1984 – 1985)
- Томаш Камузела – Думите имат значение: между политиката и обективността
- Момчил Методиев – За някои косвени, но трайни последици от “възродителния процес”
Памет, травма, вина
- Евгения Иванова – “Възродителният” процес в колективната памет
- Зейнеп Зафер – Откровение за трагичното минало: антисимилаторската литература на жертвите
- Любомир Пожарлиев – Травма/вина в спомените за “Възродителния процес”: стратегии за справяне
- Антоний Тодоров – Извлякохме ли поука от “Възродителния процес”?
Назад във времето, встрани в пространството
- Волфганг Хьопкен – По-сложно от “етническото прочистване”: емигрирането на турци и мюсюлмани от Балканите в историческата перспектива