Порода: Човек. Има ли надежда за спасение? → Обява 31366144

Онова, което обединява иначе непримиримите леви и десни политически сили, пресечната точка на психолозите и философите, свързващото звено между древните и модерните мислители, е убеждението, че "човек за човека е вълк". До такава степен сме свикнали да мислим за хората като за източник на злото в живота, че подчиняваме целия си дневен ред спрямо лошото в него. Всички новини в медиите, заглавията на вестниците и цялото обществено говорене са съсредоточени около негативното, опасното, потенциалното зло. От Николо Макиавели до Томас Хобс, от Зигмунд Фройд до Стивън Пинкър концепцията, че човешките индивиди се водят единствено от собствения си интерес и са егоисти по природа, е здраво вкоренена в мисловния ни свят и предопределя всичките ни постъпки и оценки.

Но такава ли е истината за породата човек? Има ли други мотиви и движещи сили в хорската природа? Действително ли сме такива зверове в същността си? Рутгер Брегман разравя дълбоко в историята на човешкия род от зората на цивилизацията до наши дни, за да проследи генезиса на доброто и злото и да очертае път за спасение и съхранение на днешните и идните поколения.

От реален случай в стил "Повелителят на мухите" до неочакваната проява на солидарност в окопите на Втората световна война, от Станфордския затворнически експеримент до разказа на близнаците, които помагат на Мандела да сложи край на апартейда, стъпка по стъпка в тази книга Брегман показва, че в трудни моменти неизменно се проявява една друга отличителна черта на породата човек. Тя не само накланя везните към вярата във вродените ни щедрост и задружност, не е просто оптимистичен поглед над същността ни, а е и основен фактор при формирането на обществото ни. Когато очакваме най-лошото, когато се боим от хората, все повече затъваме в блатото на недостатъците и неудовлетвореността. Но ако загърбим черногледството и дадем шанс за проява на истинската си същност, може да положим основата на един по-хубав и хармоничен свят. Това е радикалната идея на автора, която той защитава майсторски с обичайните за него остроумие, фина ирония и удивителна способност да вижда отвъд привидното.