Как да се бъркаме в чуждите работи Джером К. Джером → Обява 31458716

1184810

- Не те обвинявам, ако коледната тема ти е писнала колкото и на мен ­ рече приятелят ми Б., редактор на списание. ­ Веднага щом прогоня коледните броеве от мислите си и Коледа си отиде от редакцията, започва кошмарът в собствения ми дом. Моята мила съпруга спестява пари, за да ми купи скъп подарък, какъвто не искам. Ема пък ще ми връчи акварел, който е нарисувала сама. Винаги го прави. И в това не би имало нищо лошо, ако не очакваше да го окача в гостната. Виждал ли си някога акварелите на братовчедка ми Ема? ­ попита той.
- Мисля, че да ­ отвърнах аз.
- Няма какво да мислиш ­ отсече той гневно. ­ Те не са нещо, което човек може да забрави.
Приятелят ми като че ли се обръщаше към целия Пикадили Съркъс.
- Защо хората правят такива неща? ­ попита той. ­ Дори художниците любители трябва да притежават някакъв здрав разум. Не виждат ли какво става? У дома в коридора има една нейна картина. Окачих я там, защото светлината е по-слаба. Кръстила я е ”Блян”. Ако я беше кръстила ”Кошмар”, може би щях да схвана смисъла й. Попитах я откъде е почерпила идеята си и тя ми каза, че една вечер видяла такова небе в Норфък. Боже мой! Защо тогава не е затворила очи и не се е прибрала вкъщи, за да се скрие зад завесите? Ако аз бях видял такова небе в Норфък, щях да хвана първия влак за Лондон. Допускам, че бедното момиче не може да не вижда такива неща, но защо трябва да ги рисува?
- Предполагам, че за някои хора рисуването е необходимост ­ вметнах аз.
- Добре, но защо трябва на мен да подаряват работите си? ­ възкликна той.
Не намерих никакъв подходящ отговор.
Из едноименния разказ