Развъждане на дивеч → Обява 31510370

По естествения ход на съдбата и неписаното правило „Човек не може да стане ловец, той се ражда такъв” и аз започнах с чаталче, прашка, лък и пушка... Когато през 1980 г. се запознах с моя учител – инж. Стефан Ванков, той с гордост заяви: „Аз съм дивечовъд.” Тази фраза много ме озадачи, макар че бях инженер-лесовъд и 5 години изработвах лесоустройствени проекти и проекти на полезащитни горски пояси за борба с ветровата ерозия. Тогава аз се зачудих как един човек може да бъде дивечовъд – та нали дивечът е див и сам се

развъжда? С времето и опита който трупах разбрах, че в условията на висока урбанизация, модерен високопроходим транспорт и далекобойно оръжие, без активната намеса на човека дивечът не би могъл да оцелее. С тази книга искам да докажа на бракониерите и „новоизлюпените ловци”, че дивечът не е толкова див и изобилен, както те си го представят. Книгата третира въпроси свързани с биологията и разпространението на дивеча, определянето на допустимите запаси и планирането на ползването в зависимост от

начина на стопанисване по смисъла на Закона за лова и опазване на дивеча в Република България.

Предмет на разработката са само основните видове дивеч, които се стопанисват интензивно, както и тези, които понасят сгъстяване и подлежат на фермено развъждане.Целта, която си поставих при съставянето на книгата е да споделя своя 40 годишен опит в

областта на ловното стопанство. Опитал съм се да обобщя знанията на голяма част от научните работници в България и в чужбина, на над 300 ловностопански деятели в държавните ловностопански райони и над 700 председатели на ловни дружини, с които съм работил.

Сега, през призмата на 135-те изработени под мое ръководство и приети на експертни съвети ловоустройствени проекти, монографията “Оптимизиране на дивечови популации”, учебника за кандидат ловци “Право на лов” и изпитния „Тест за оценяване знанията на кандидатите за придобиване право на лов”, 30-те статии на дивечовъдна тематика, 6-те компютърни програми, след участието в 2 Инструкции за бонитиране на дивечови местообитания,„Инструкция за ловоустройство”, "Наредба № 6 за устройство на горите и земите от горския фонд и на ловностопанските райони в Република България” „Наредба № 18 за инвентаризация и планиране в горските територии” и Закона за лова и опазване на дивеча, аз знам, че без опитни дивечовъди няма да има дивеч, че нашето ловно стопанство няма да може отново да достигне световни висоти.

В книгата са приложени и редица помощни материали които могат да послужат не само за обогатяване знанията на студентите в Лесотехническия университет, а и на ловностопанските деятели.

Сърдечно благодаря на всички колеги и приятели, взели участие със съвети, знания и снимков материал в изработването и омплектоването на книгата!

Благодаря предварително на всички читатели и любители на живата природа, които ще посочат допуснатите грешки, слабости и пропуски!