Антропософски календар на душата → Обява 32121389

Човекът усеща, че е свързан със света и с неговите промени, настъпващи в хода на времето. В своята дълбока същност той усеща отражението на мировия първообраз. Обаче отражението далеч не е някакво символично и педантично подражание на първообраза. Проявленията на Макрокосмоса в хода на времето имат своето съответствие в едно ритмично движение на човешкото същество, което не протича в елемента на времето. Човекът ясно може да почувствува как неговата същност, отдадена на сетивата и техните възприятия, е сходна с пронизаната от светлина и топлина природа на лятото. Обратно, упованието в самия себе си и живота в света на собствените мисли и воля, той може да усети най-добре през периода на зимата. Така това, което в природата протича като редуване на лято и зима, при човека се превръща в един подвижен ритъм, определящ неговия външен и вътрешен живот. Ако обаче той постигне правилната връзка между независещия от времето ритъм на своите възприятия и мисли от една страна, и времевия ритъм на природата от друга страна, тогава пред погледа му могат да се открият великите тайни на Битието. Тогава годината се превръща в първообраз на човешката душевна дейност и същевременно в един плодотворен извор на истинско себепознание. Предлаганият Календар на Душата описва човешкия Дух – образно изживяващ трепетите на душата – според чувствата, които всеки може да изпита седмица след седмица с оглед на годишните времена, и свързаните с тях душевни настроения. Тук имаме предвид себепознание по пътя на чувствата. С помощта на съответните седмични медитации, в хода на времето човекът изживява онзи кръговрат на душевния живот, който сам по себе си протича извън времето. Отделно следва да подчертаем, че тук е дадена възможност само за един от пътищата за себепознание. Тук става дума не за някакви „предписания“ по образец на теософските педанти, а за живите трепети на душата. Всичко, което принадлежи на душите, има индивидуална окраска. Тъкмо поради тази причина всяка душа ще открие своя индивидуален път. Лесно би могло да се обобщи: Да, оттук следва, че ако душата се стреми към себепознание, тя е длъжна да медитира според посочените указания. Обаче нашият замисъл съвсем не е такъв, понеже човекът може да бъде само подпомогнат в неговия собствен път, а не да му се налага педантично придържане към някакъв строго установен „път на познание“.

Рудолф Щайнер