Name: Poemas. Otto René Castillo. Рядко издание на Ото Рене Кастило 1971 г. Cuba. Език: Испански
Brand: Bazar.bg
SKU: 32276787
Price: 99 BGN
Availability: InStock

Добавена 24 мар, 09:17 ч.

Poemas. Otto René Castillo. Рядко издание на Ото Рене Кастило 1971 г. Cuba. Език: Испански

99 лв

Доставка: Купувача

Състояние: Използвано

Вид: Поезия

Описание

Категория
Поезия
Издателство
Casa de las Américas
Град на издаване
Cuba
Година
1971 г.
Страници
216
Забележка
Следи от времето и от употреба по кориците.
Език
Испански
Наличност
1 бр.
Корици
Меки

Biografía

Se graduó de bachiller en 1953 en el Instituto Nacional Central para Varones, en donde pertenecía a la agrupación estudiantil que se llamaba Alianza de la Juventud Democrática y que trabajaba con la República Escolar Normalista de la Escuela Normal para Varones y que era una forma de autogobierno que le daba vida a las escuelas públicas de la secundaria durante el gobierno de Jacobo Arbenz;1 también estaba afiliado al Partido Guatemalteco del Trabajo (PGT).Nota 2

En 1954, a sus 18 años, debido a su oposición al golpe de Estado contra el gobierno de Jacobo Árbenz, efectuado por la CIA - Agencia Central de Inteligencia de los Estados Unidos y dirigido por el Coronel Carlos Castillo Armas y protegiendo los intereses de la United Fruit Company en lo que fue llamada la operación PBSuccess, salió exiliado hacia El Salvador donde trabajó en varios oficios.2 Regresó a su país cuatro años después y estudió Derecho en la Universidad de San Carlos de Guatemala. Tras un año de brillante desenvolvimiento académico, partió a la República Democrática AlemanaNota 3 donde obtuvo una beca para estudiar letras, la cual abandonó para integrarse a un grupo de cineastas que filmaban los levantamientos populares de la época.Nota 4

Obtuvo una beca para hacer estudios en la antigua República Democrática Alemana. En 1959 inició sus estudios en Letras en Leipzig, Alemania, abandono los 3 años después para ingresar a la Brigada Joris Ivens, grupo de cineastas, para la filmación de cortometrajes sobre la lucha armada de liberación de los pueblos latinoamericanos.

Regreso a Guatemala en 1964, compartiendo la militancia política con las actividades culturales. Dirigió el teatro Experimental de la Municipalidad de Guatemala. En 1965 es capturado y mandado al exilio, pero las organizaciones revolucionarias lo nombraron representante de Guatemala en el Comité; Organizador del Festival Mundial de la Juventud en Argelia. Asía, recorre Alemania, Austria, Hungría, Chipre, Argelia y Cuba, donde permaneció algunos meses.

Una vez más retornó a Guatemala en 1964, pero nuevamente fue exiliado el año siguiente. No obstante, organizaciones políticas le nombran representante de su país en el Comité Organizador del Festival Mundial de la Juventud y tuvo la oportunidad de viajar por diferentes partes del mundo.

En 1966 regresó clandestinamente a Guatemala para incorporarse a las guerrillas de las Fuerzas Armadas Rebeldes (FAR) comandadas por César Montes donde es nombrado responsable de Propaganda del Regional Oriental y responsable de Educación del Frente Edgar Ibarra.

Muerte

En 1966 volvió a su Guatemala e integró la guerrilla de las Fuerzas Armadas Rebeldes; negándose a permanecer en un refugio en la Ciudad de Guatemala estuvo con los combatientes de la Sierra de las Minas donde se dedicaba a preparar obras de teatro que los combatientes representaban ante los campesinos del área para hacerles llegar el mensaje de la guerrilla.1 Asimismo, dado que las fuerzas guerrilleras de ese entonces estaban integradas por jóvenes rebeldes, varios de los cuales provenían de las filas del ejército y otros eran estudiantes de secundaria o de la universidad nacional y dos profesionales (economista y antropólogo), las mismas carecían de sustento ideológico, por lo que cuando Castillo ingresó a las filas del movimiento, le asignaron la formación de los combatientes en los conceptos teóricos del marxismo.3

Tras un combate con el ejército fue herido y capturado por fuerzas gubernamentales en la Sierra de las Minas - Quebrada Seca, Gualán Zacapa, junto con Nora Paiz Cárcamo, también combatiente guerrillera-, y ambos quemados vivos el 17 de marzo de 1967; de aquel combate solo sobrevivió el guerrillero guatemalteco Pablo Monsanto. Al ser capturado, Castillo fue conducido a la base militar de Zacapa y torturado brutalmente por un capitán del ejército guatemalteco. Nota 5 La tortura duro cinco días, luego murió fusilado, y su cuerpo fue quemado junto a otros trece colaboradores de la insurgencia.

Un oficial del Ejército le cortó partes de la piel con una hoja de afeitar amarrada a un bambú, en tanto se burlaba de él y le leía su propio poema:

"Yo beberé tus cálices amargos. Yo me quedaré ciego para que tengas ojos. Yo me quedaré sin voz para que tú cantes."

Obras

Su poema más recordado es titulado Vámonos patria a caminar, yo te acompaño.

En 1964 había publicado en Guatemala Tecún Umán y la obra poética de sus últimos años de vida fue recogida en el poemario "Vámonos Patria a caminar", cuyos originales había corregido el autor en la cárcel en 1965, reeditado póstumamente en 1968, en México, con un prólogo de César Montes.

Su primer libro fue publicado post mortem, en Costa Rica, por EDUCA, en 1979, con el título Informe de una injusticia.

Premios

1955 - Torneo Estudiantil Centroamericano de poesía en 1955, con su poema "Llama viva", un canto a San Salvador que le acogía en su destierro.

1956 - Al año siguiente volvió a ganar el Torneo Estudiantil Centroamericano con un trabajo conjunto con su camarada y amigo Roque Dalton, por el poema "Dos puños por la tierra".

1956 - Aquel mismo año fue galardonado con el premio Autónomo en 1956, patrocinado por la AEU, por su poema "Pequeño canto a la patria".

1956 - Premio Autonomía, de la Universidad de San Carlos de Guatemala, con su poema Vámonos patria a caminar.

1957 logró el premio Internacional de Poesía en Budapest otorgado por la Federación Mundial de Juventudes Democráticas por su poema "Distante de tu rostro".

1958 ganó premio "Filadelfio Salazar", de la Universidad de San Carlos de Guatemala, por sus altos méritos estudiantiles, que consistió en una beca para estudiar en la República Democrática Alemana. Viajó a ese país en 1958, a estudiar germanística en la Universidad Karl Marx de Leipzig

Estado de Guatemala pide perdón a familia de Castillo

En 2011, el presidente de Guatemala Álvaro Colom pidió perdón a la familia del poeta guatemalteco por su brutal y salvaje asesinato a manos de agentes del Estado perpetrado en 1967 en el departamento de Zacapa, en el este de Guatemala. En una ceremonia especial realizada en el Palacio Nacional, Colom, en representación del Estado guatemalteco, lamentó el daño ocasionado a la familia del poeta, a las letras del país y a la sociedad en general.4

Véase también

Ver el portal sobre Guatemala Portal: Guatemala. Contenido relacionado con Guatemala.

Guerra civil de Guatemala

Carlos Arana Osorio

Notas y referencias

Varias fotografías de Castillo se pueden encontrar en el sitio ottorenecastillo.org Archivado el 8 de agosto de 2014 en la Wayback Machine.

Partido comunista de Guatemala

Entonces la parte oriental de Alemania que estaba bajo el dominio comunista de la Unión Soviética

la brigada Joris Ivens

Investigaciones demostraron que fue mutilado con una hoja de afeitar asegurada en una varita de bambú, atado de pies y manos. Le cortaban la cara con a cada frase que le decían -basados en el poema de Castillo Vamos patria a caminar-: «yo me quedaré ciego para que tengas ojos, yo me quedare sin voz para que tú cantes.» Le hicieron cortes en los los ojos, la boca, las mejillas los brazos y el cuello. Se supo en Guatemala que su torturador se ufanaba contando su hazaña.1

Referencias

Dalton, 1982

«Otto René Castillo por Roque Dalton». Archivado desde el original el 19 de julio de 2009. Consultado el 16 de enero de 2010.

Batres Villagrán, 2013.

Estado pide perdón a familia de Otto René Castillo. Archivado el 9 de abril de 2014 en la Wayback Machine. Consultado el 4 de agosto de 2014.

Bibliografía

Batres Villagrán, Ariel (2013). «Somos los jóvenes rebeldes; memorias de un guerrillero». Monografías. Consultado el 27 de octubre de 2014.

Dalton, R. (1982). Prólogo del Informe de Una Injusticia (2.° edición). Costa Rica: Editorial Universitaria Centroamericana.

Monsanto, Pablo (2013). Somos los jóvenes rebeldes, Guatemala insurgente. Guatemala: F&G Editores.

«Otto René Castillo». Página web de la Literatura Guatemalteca. Archivado desde el original el 22 de mayo de 2014. Consultado el 27 de octubre de 2014.

======================================================================================================================================================================================

Биография

Завършва гимназия през 1953 г. в Централния национален институт за мъже, където е принадлежал към студентската група, наречена Alianza de la Juventud Democrática и която е работила с Нормалната училищна република на Нормалното мъжко училище и която е била форма на самоуправление. правителство, което даде живот на държавните средни училища по време на правителството на Якобо Арбенц; 1 също беше свързан с Гватемалската партия на труда (PGT). Забележка 2

През 1954 г., на 18-годишна възраст, поради неговото противопоставяне на преврата срещу правителството на Якобо Арбенц, извършен от ЦРУ - Централно разузнавателно управление на САЩ и ръководен от полковник Карлос Кастило Армас и защитаващ интересите на Обединената плодова компания, в така наречената операция PBSuccess, отиде в изгнание в Салвадор, където работи в различни занаяти. 2 Завръща се в страната си четири години по-късно и учи право в университета в Сан Карлос де Гватемала . След една година на блестящо академично развитие заминава за Германската демократична републикаБележка 3, където той получава стипендия за изучаване на писма, която оставя, за да се присъедини към група режисьори, заснели популярните въстания по онова време. Забележка 4

Получава стипендия за обучение в бившата Германска демократична република. През 1959 г. започва обучението си в Letters в Лайпциг, Германия, оставяйки 3 години по-късно да се присъедини към бригадата Joris Ivens, група режисьори, за заснемането на късометражни филми за въоръжената борба за освобождение на латиноамериканските народи.

Завръща се в Гватемала през 1964 г., споделяйки политически активизъм с културни дейности. Ръководи експерименталния театър на община Гватемала. През 1965 г. е заловен и изпратен в изгнание, но революционните организации го определят за представител на Гватемала в Комитета; Организатор на Световния младежки фестивал в Алжир. Азия, той пътува до Германия, Австрия, Унгария, Кипър, Алжир и Куба, където остава няколко месеца.

За пореден път се завръща в Гватемала през 1964 г., но на следващата година отново е заточен. Политическите организации обаче го назначиха за представител на страната си в Организационния комитет на Световния младежки фестивал и той имаше възможността да пътува до различни части на света.

През 1966 г. той се завръща тайно в Гватемала, за да се присъедини към партизаните на въстаническите въоръжени сили (FAR), командвани от Сезар Монтес, където е назначен за ръководител на пропагандата за Източния регион и ръководител на образованието за фронта Едгар Ибара.

Смъртта

През 1966 г. се завръща в своята Гватемала и се присъединява към партизаните на въстаническите въоръжени сили; Отказвайки да остане в приют в Гватемала Сити, той беше с бойците от Сиера де лас Минас, където беше посветен да подготвя пиеси, които бойците изпълняваха пред селяните в района, за да предадат посланието на партизаните. 1По същия начин, като се има предвид, че партизанските сили по това време са съставени от млади бунтовници, няколко от които идват от редиците на армията, а други са студенти от гимназията или националния университет и двама професионалисти (икономист и антрополог), те нямат идеологическа подкрепа така че, когато Кастило влезе в редиците на движението, му беше възложено да обучава бойците в теоретичните концепции на марксизма. 3

След битка с армията, той е бил ранен и заловен от правителствените сили в Сиера де лас Минас - Quebrada Seca, Gualán Закапа, заедно с Нора Paiz Cárcamo, също партизанска строеви - и двамата са били изгорени живи на 17 март 1967 г.; Само гватемалският партизанин Пабло Монсанто оцеля от тази битка . При залавянето му Кастило е откаран във военната база в Сакапа и жестоко измъчван от капитан на гватемалската армия. Забележка 5 Изтезанията са продължили пет дни, след което е бил застрелян и тялото му е изгорено заедно с още тринадесет сътрудници на бунта.

Армейски офицер отрязва части от кожата му с бръснач, вързан за бамбук, докато му се подиграва и му чете собственото си стихотворение:

"Ще пия горчивите ти чаши. Ще остана сляп, за да имаш очи. Ще остана без глас, който да пееш. "

Работи

Най-запомняното му стихотворение е озаглавено Да отидем в родината да ходим, ще ви придружа .

През 1964 г. той публикува Tecún Umán в Гватемала и поетичното произведение от последните му години е събрано в стихосбирката "Да вървим родината да ходим", оригиналите на които авторът е коригирал в затвора през 1965 г., публикуван посмъртно през 1968 г., в Мексико с предговор от Сезар Монтес.

Първата му книга е публикувана след смъртта, в Коста Рика, от EDUCA, през 1979 г., със заглавие Доклад за несправедливост.

Награди

1955 г. - Централноамерикански студентски турнир по поезия през 1955 г., със стихотворението си "Llama viva", песен към Сан Салвадор, която го приветства в изгнание.

1956 г. - На следващата година той отново печели Централноамериканския студентски турнир със съвместни усилия със своя другар и приятел Роке Далтън, за поемата "Две юмруци за земята".

1956 г. - Същата година той е удостоен с автономната награда през 1956 г., спонсорирана от AEU, за стихотворението му " Малка песен на родината ".

1956 г. - Награда за автономия, от университета в Сан Карлос де Гватемала, със стихотворението си Да отидем в родината да ходим .

1957 г. печели Международната награда за поезия в Будапеща от Световната федерация на демократичната младеж за поемата си "Distante de tu cara".

1958 г. печели наградата "Филаделфио Салазар" от университета в Сан Карлос де Гватемала за високите си студентски заслуги, които се състоят от стипендия за обучение в Германската демократична република. Той пътува до тази страна през 1958 г., за да учи германистика в университета Карл Маркс в Лайпциг

Щат Гватемала се извинява на семейството на Кастило

През 2011 г. президентът на Гватемала Алваро Колом се извини на семейството на гватемалския поет за бруталното и жестоко убийство от страна на държавни агенти, извършено през 1967 г. в департамента Закапа, източна Гватемала. На специална церемония, проведена в Националния дворец, Колом от името на държавата на Гватемала оплака вредите, причинени на семейството на поета, на литературата в страната и на обществото като цяло. 4

Вижте също

Вижте портала за Гватемала Портал: Гватемала . Съдържание, свързано с Гватемала .

Гватемалска гражданска война

Карлос Арана Осорио

Бележки и препратки

Няколко снимки на Кастило могат да бъдат намерени на ottorenecastillo.org Архивирано на 8 август 2014 г. в Wayback Machine .

Комунистическа партия на Гватемала

Тогава източната част на Германия, която е била под комунистическото управление на Съветския съюз

Бригадата Joris Ivens

Разследванията показаха, че той е бил осакатен с бръснач, закрепен в бамбукова пръчка, завързана ръка и крак. Те изрязват лицето му с всяка фраза, която са му казвали - въз основа на стихотворението на Кастило Да се приберем да се разхождаме -: "Ще бъда сляп, за да имаш очи, ще остана без глас, който да пееш". Изрязват му очите, устата, бузите, ръцете и врата. В Гватемала се разбра, че нейният мъчител се хвали с делото му. 1

Референции

Dalton, 1982

"Ото Рене Кастило от Роке Далтън" . Архивирано от оригинала на 19 юли 2009 г. Посетен на 16 януари 2010 .

Батрес Вилагран, 2013 .

Щат се извинява на семейството на Ото Рене Кастило. Архивирано 09.04.2014 г. в Wayback Machine . Посетен на 4 август 2014.

Библиография

Батрес Вилагран, Ариел (2013). "Ние сме младите бунтовници; Спомени за партизански боец » . Монографии . Посетен на 27 октомври 2014 .

Далтън, Р. (1982). Предговор към доклада за несправедливост (2-ро издание). Коста Рика: Редакционна Universitaria Centroamericana.

Монсанто, Пабло (2013). Ние сме непокорната младеж, въстаната Гватемала . Гватемала: F&G Editores.

"Ото Рене Кастило" . Уебсайт за гватемалска литература . Архивирано от оригинала на 22 май 2014 г. Посетен на 27 октомври 2014 .

1846

☆ ☆ ☆ ☆ ☆