Кърваво лале Никола Ракитин → Обява 32985837

к-30-2617966

Никола Василев Панчев с псевдоним Ракитин е роден на 6 юни 1885 год. в с. Лъджене (сега с. Трудовец, Ботевградско). Баща му, Васил Панчев, е бил фелдшер, а дядо му – керванджия, обиколил цялата Дунавска равнина.

Родителите му се преселват в Ботевград, а след това в София, където поетът завършва Първа мъжка гимназия през 1903 год. След това учи славянска филология. През 1907 г. затварят университета и той заминава за Швейцария. На следващата година се завръща в България и завършва висшето училище. През 1908 г. става учител по литература в Лозаро-винарския техникум в Плевен. Тук се оженва и остава до края на живота си. Има три дъщери.

Бива оклеветен за злоупотреби като директор на Военноисторическия музей и е уволнен. Бездушието, коварството, клеветата и жестокостта го съсипват. Изтерзаната му душа не може да понесе удара и на 1 срещу 2 май 1934 година сутринта се самоубива – трупът му е открит в тунел № 3 по пътя на влака за София.

„Така завършва животът на възторжения певец на Мизийската равнина. Но делото на Ракитин не е забравено. Плевенската улица, на която дълги години живя поетът, днес носи неговото име. В квартал “Сторгозия” читалището също носи неговото име. Софийска община наименува една не много голяма улица – близо до Полиграфичния комбинат, с името “Ракитин”. В София има също книжарница с неговото име. В родното му село Трудовец бе открит бюст-паметник на поета, а читалището носи името му.

Делото на Ракитин живее в нас, а книгите му с поетични послания “Слънчеви люлки”, “Цветя от вечната пролет”, “Зима при Вит”, “Щърчето гнездо”, “Човек-птица”, “Капят листата”, “Размирни години”, “Черни мъниста” и книгата му с поетична проза “Русалска поляна” и др. красноречиво доказват, че лирата му не е сглъхнала. Нейните звуци и днес ни помагат в трудните мигове на духовна покруса“

Кърваво лале
Никола Ракитин