Улица Пъкъл № 0 - Менелаос Лудемис → Обява 33935190

Минимални козметични забележки. Много добре запазена за времето си.

Менелаос Лудемис или Лундемис (на гръцки: Μενέλαος Λουντέμης) е псевдоним на Димитриос Валасиадис (на гръцки: Δημήτριος Βαλασιάδης), виден гръцки поет и писател на произведения в жанра драма, съвременен роман и детска литература.

Димитриос Валасиадис е роден на 14 януари 1912 г. в село Агия Кириаки (днес Ялъ), край Ялова, Османска империя, в бедното семейство на Григорис Баласоглу (Γρηγόρης Μπαλάσογλου), преименуван в Гърция на Валасиадис (Βαλασιάδης) и Домна Цуфлидис. Има 4 сестри. Израства в град Ялова, на брега на Мраморно море. След Малоазийската катастрофа през 1922 г. семейството му се преселва първо в Егина, после във Воден и накрая в село Къпиняни, където живее от 1923 до 1932 г., когато заминава за Кожани. Учи в държавното училище-интернат във Воден. За да помага в издръжката на семейството работи на различни временни места. Започва да пише поезия още като ученик под псевдонима Такис Валадиадис. Заради връзките му с Комунистическата партия на Гърция, в ІV клас на гимназията е изключен от всички средни училища - по политически мотиви.

След постоянни пътувания се установява в Атина. Там се свързва с писателите Костас Варналис, Ангелос Сикелианос и Милтиадис Малакис. Малакис му помага и през 1938 г. е назначен за библиотекар в "Атинския клуб". Същевременно следват курс по философия в Школата в Атина. Започва да пише усилено и след литературния си успех е приет за член на Асоциацията на гръцките писатели, ръководена от Никос Казандзакис. Приема псевдонима Менелаос Лудемис, по името на реката Колудей (Лудиас). Първата му книга "Корабите не хвърлиха котва" (разкази) излиза през 1938 г. и получава държавна награда.

По време на Втората световна война и окупацията на Гърция участва активно в националната съпротива на ЕАМ и е секретар на организацията на интелектуалците. В този период издава още един сборник с разкази и роман.

По време на Гражданската война в Гърция е арестуван заради левичарските си убеждения, съден е за предателство и осъден на смърт, но присъдата не е изпълнена. Заточен в концентрационни лагери в Макронисос и в Стратис, където е с Микис Теодоракис, Янис Рицос, и много други леви интелектуалци. Продължава да пише и да подкрепя левите движения. През 1956 г. е избран за член на Световния съвет за мир.

През 1958 г. след съдебен процес е заточен в Букурещ, а през 1967 г. диктатурата на полковниците на Георгиос Пападопулос го лишава от гръцко гражданство. По това време продължава да пише и пътува до Китай и Виетнам.

През 1976 г. е реабилитиран и се завръща в Гърция.

Автор е на общо 45 книги - романи, стихове, разкази. Превеждан и на много езици, предимно в Източна Ивропа и Азия. Самият той прави редица преводи на чужди писатели (най-вече румънски) на гръцки език.