"Пармският манастир", Стендал → Обява 34036488

Състояние: 10/10

Книгата е в отлично състояние.

Цена в книжарницата: 16 лв. (изчерпана)

Твърди корици, 501 стр.

Разгледайте и другите книги в профила ми!

Тази книга е част от култовата Поредица "Шедьовър" на издателство "Захарий Стоянов" (1997 г.). Преводът е на Атанас Далчев.

Анотация:

Шедьоврите на световната литература са кариатидите, които крепят огромното и невидимо мироздание на човешкия дух. Във всяко време, когато са поставени на изпитание нравствените устои на отделната личност или цели нации, великата творба е като спасителна слънчева стълба в бездната на отчаянието, хаоса и неверието.

Поредицата "Шедьовър" представя па българския читател безсмъртни образци на световната литература.

Драги читателю, в ръцете ти е една от най-ярките и силни творби на френската литература от XIX век. Стендал рисува своите герои на фона на най-фантастичната епоха в новата история - Франция като придошла река залива Европа, следвайки марша на наполеоновите войници, а моралът, законите. държавата, столетия наред ограничавани в строги йерархически рамки, преливат извън тях или се стопяват. Образите на Стендал носят трагизма на ренесансови герои попаднали сред варвари.

ПРЕДИСЛОВИЕ НА АВТОРА

Тази повест бе написана през зимата на 1830 г., на триста левги от Париж, така че в нея няма никакъв намек за събитията от 1839 година.

Много години преди 1830, когато нашите войски прекосяваха Европа, по една случайност бях настанен в дома на един каноник: това беше в Падуа, очарователен град в Италия. Тъй като престоят ми продължи, каноникът и аз се сприятелихме.

Когато минах отново през Падуа към края на 1830, отърчах в дома на добрия каноник: знаех, че е починал, но исках да видя пак салона, дето бяхме прекарали толкова приятни вечери, за които отсетне често си спомнях със съжаление. Намерих племенника на каноника и жената на племенника, които ме приеха като стар приятел. Дойдоха няколко души и ние се разделихме много късно. Племенникът поръча да донесат от кафене "Педроти" едно прекрасно забайоне /вид италиански сладкиш/. Ала накара ни да се заседим главно историята на херцогиня Сансеверина, която някой загатна, а племенникът се съгласи да разкаже от край до край в моя чест.

В страната, дето отивам - казах на приятелите си, - няма да намеря такова общество и за да убивам дългите вечерни часове, ще напиша повест за тая история.

В такъв случай - каза племенникът - ще ви дам летописите на чичо ми, който в главата за Парма споменава някои интриги в тоя двор от времето, когато херцогинята е имала там пълно влияние; но внимавайте, тази история съвсем не е нравствена и сега, когато вие във Франция се хвалите с евангелска чистота, тя може да ви спечели име на обесник.

Печатам тая повест, без да променя нищо в ръкописа от 1830 г., а това може да повлече две неудобства.

Първото за читателя: героите ми, като италианци, ще го интересуват може би по-малко, тъй като сърцата в тая страна се различават доста от френските сърца: италианците са искрени, добри хорица и когато не са наплашени, казват, каквото мислят, суетата ги обзема само в крайни случаи; тогава тя става страст и се нарича puntiglio /въпрос на чест/. Освен това те не смятат бедността за смешна.

Второто неудобство засяга автора.

Признавам, че имах смелостта да оставя героите си с цялата суровост на характера им, но затова пък заявявам високо че строго порицавам много от постъпките им. Защо да ги надарявам с високата нравственост и прелестните качества на французите, които обичат парите повече от всичко и не грешат никога от омраза или любов. Италианците в тая повест са съвсем различни. Впрочем мене ми се струва, че всеки път, когато изминем двеста левги от Юг към Север, ние имаме пред себе си нов пейзаж, както и нов роман. Милата племенница на каноника познавала и дори обичала много херцогиня Сансеверина и затова ме помоли да не променям нищо в нейните макар и осъдителни приключения.

29 януари 1839 г.

СТЕНДАЛ

Стендал е псевдоним на френския писател Анри Бейл (1783-1842).