Атанас Далчев в Солун и Истанбул → Обява 34276112

“Книгата на проф. д-р Хюсеин Мевсим не просто разкрива “непознатия Далчев”, но е книга-ключ за ново разчитане на поетиката на Атанас Далчев през детския спомен, травмата и превъзмогването ѝ (чрез писане). Книга, която съчетава литературно-историческия подход с психографията, географията и темпоралността в личното творчество. Всички трудове на Хюсеин Мевсим ме убеждават, че литературните текстове зависят не просто от времето, когато се раждат, но и от мястото, което ги ражда и което те пренасят (съхраняват) през (от) времето.”
Д-р Антон Баев

“Книгите на Хюсеин Мевсим зададоха съвсем нов тон в изучаването на литературната ни история в последните десетилетия. Тя се еманципира и „кинематографично“ оживя в диалози, спомени, фийчъри и документи, в разчетени непознати страници от живота на българските поети и писатели. Прашните портрети, наредени върху “комода” на литературното ни време, оживяха и заговориха в сценарийни диалози, в емоционални полемики с изследователя, поета и белетриста Хюсеин Мевсим. В новото Хюсеиново “фотоувеличение” – този път на Атанас-Далчевата лична съдба, проблясват сцени и образи от солунските и цариградските времена, трансформират се в лирически и философски мотиви – недозабелязани и преоткрити. Пред очите ни е един нов Далчев – екзотичен, колоритен и неповторим, който нашепва: “на годините бързеят не всичко отнася…”
Проф. д-р Евдокия Борисова

СЪДЪРЖАНИЕ:

Няколко предварителни думи, без които не може
Вместо увод, без който може
В началото бе… Солун

• “Мрачината гъста на листака..”
  
• Първо отклонение, без което може: “Да се завръщам не обичам…”, или непосилен опит за апология на (за)връщането
  
• Второ отклонение, без което не може: Не(с)поделеният баща, или какво е да си едновременно учител по османотурски език в българско училище, секретар на църковна община и адвокат на свободна практика в Солун в началото на миналия век
  
• “Яшасън Хуриет!”
  

Първата среща с Цариград

• Трето отклонение, без което може: Ах, този невъзможен път към Цариград
  
• В Сан Стефано, но не заради злокобния призрак на историята
  
• “Побеснял блъсна лудо прозореца…”
  
• Ученик в българското училище – добре, но в кое?
  
• Четвърто отклонение, без което може: “Ах, Бейоглу, вах, Бейоглу…”
  
• Няколко думи за Българското трикласно училище “Йосиф I”
  
• Учителката Тодорка Георгиева: “българската Жана д’Арк”
  

Втора среща с Цариград

• “Неравният тягостен път…”
  
• Оксиморонът “Напуснал, преди да встъпи”
  
• Пето отклонение, без което не може: Реквием за една къща, турско кафе с бяло сладко, липов чай и коне
  

Стипчивото познание за Цариград

• Голямата “Малка цариградска мозайка”
  

Вместо заключение, без което не може: Шербетът на турската баклава
Приложение (фотографии, документи)