Бълхите на кралицата → Обява 34301314

Тарък Туфан е познат на българските читатели с романите “Сватбен салон “Шанз Елизе” и Разпери криле и полети”. Кратките разкази му предават истории, преживявания и размисли, които докосват читателя по необикновен начин. Въвеждат го в случки, които всеки от нас вижда ежедневно и на които рядко обръща внимание. Тъмни квартали, бягащите жени, натъжените лица, загуби, стари песни и смелостта да започнеш всичко отначало…

Тарък Туфан е роден през 1973 година в Истанбул. Завършва философия в Истанбулския университет и социология в Университета Мармара. Започва кариерата си на писател със статии за вестници и списания. Автор сценарии на филми и телевизионни сериали, печели наградата за най-добър сценарий на Истанбулския филмов фестивал (2009) за “Далечната възможност”, а на фестивала “Златния Пашкул” през 2013 година – за “Блусовете на Йозгат”. До момента е публикувал седем спиращи дъха романа.

СЪДЪРЖАНИЕ:

Изтощени животи или “Всичко започва отначало”
Бълхите на кралицата
Или креватна философия
Подстрижка трети номер
Отвън са и те очакват
Разказвачите отидоха на сражение
Септемврийска смърт
Революцията – един прост поглед върху земята
Любимата ми с априлското лице
Като допира на рамо до горещ чайник
В ръцете си държа паднал лист от календара
Каквото и да направим, градът ще се излее върху нас
Земята на лишените от любов жени
Благородството започва с моето име
Мадам Бътерфлай умира
Трудно бе да умреш през юни
Истанбул през някое утро
Сега просто си кажи: нищо и това ще отмине
Гласовете, които се чуват в черната кутия на разбил се самолет
Улиците, които са загубили своята святост
На децата, които са далеч
Дръжте се вече, за Бога!
Джазът започва
Аз избрах да не избера живота
Жените кърмят занемарените градски улици
Певците от нощните заведения
Мелодии за училищните посрещачи
Филмът свърши, изчерпахте се
Аллах ни гледаше от домовете ни
Трябва да видиш фалша и да подсилиш играта си
“Онзи, който носеше сърце, носеше и тъга”
Може би животът е прибирането у дома
Вървяха по улици, където слънцето бе просто декор
Да се скриеш зад една лъжа
Боже, Бурти не умира!
Лицето на една жена от Балат
Белите така пожелаха
Те са онези, които събират пирони за кръста
Защо лицето ти е толкова пребледняло?
Песните на мокрия град
Хладилникът на Макдоналдс
Историята на един нероден плод, който падна в тоалетната
Едно кратко пътешествие по залез слънце
Чупливи лица
След малко ще завали дъжд
Имат нужда от Бог, който прилича на тях
Електрически стълбове, копирна хартия и тъмни снимки
По стената се стича кръв