Монографията “Старобългарското изкуство. Изкуството на Първото българско царство” изчерпателно разглежда забележителното изкуството на Първото българско царство. Научният труд на професор Никола Мавродинов съдържа 350 илюстрации на репродукции, схеми и архитектурни планове.
Професор Никола Мавродинов (1904 – 1958) е български изкуствовед и археолог, един от най-добрите познавачи на българското средновековно изкуство, архитектура и култура. Завършва история и археология в Лиеж, Белгия през 1928 г. В периода от 1931 – 1934 е асистент в Народния музей в София, където по-късно става и уредник (1934 – 1944). Бил е директор на Археологическия музей при БАН в годините от 1944 до 1949. Никола Мавродинов е професор по история на изкуствата и е бил член-кореспондент на БАН (от 1946 г.), както и действителен член на Българския археологически институт (от 1939 г.).
Професор Никола Мавродинов е автор на многобройни съчинения, от които най-значими са:
- Гробница от IV в.сл.Хр. в Пловдив (1926)
- Еднокорабната и кръстовидната църква в българските земи до края на XIV в. (1931)
- Външната украса на старобългарските църкви (1934)
- Проучвания върху старобългарското изкуство (1936)
- Археологични и художествено-исторични изследвания на Македония (1942)
- Боянската църква и нейните стенописи (1943)
- Старобългарската живопис (1946)
- Новата българска живопис… (1947)
- Обща история на изкуството (1950)
- Византийската архитектура (1955)
- Връзките между българското и руското изкуство (1955)
- Изкуството на Българското възраждане (1957)
- Боянската църква. Архитектура и стенописи (1972)