Name: Мегалодон. Стив Олтън 1997 г.
Brand: Bazar.bg
SKU: 34771281
Price: 35 BGN
Availability: InStock

Добавена 24 мар, 09:24 ч.

Мегалодон. Стив Олтън 1997 г.

35 лв

Доставка: Лично предаване; Купувача

Състояние: Използвано

Вид: Трилъри

Описание

Забележка:

Много добре запазена книга. Към отлично.

Една дума - Jurassic Shark

Когато преди известно време попаднах на романа "Мегалодон"(оригинално заглавие MEG, издаден у нас от ИК "Обсидиан", 1999) от напълно неизвестния за мен Стив Олтън, първата ми реакция беше на дълбок скептицизъм. Така де, какво толкова може да има в този роман, което да ме грабне? Човекоядна акула? О, стига, това сме го виждали къде ли не.

И все пак вечерта реших да попрочета малко... и просто не можах да я оставя. Защото това не е просто обикновена история за гугантски акули, а нещо повече.

Сюжетът като цяло е сравнително простичък - Джонас Тейлър е дълбоководен водолаз, работещ за американските ВМС. Повреме на свръхсекретно спускане до дълбините на Марианската падина в Тихия океан, той с ужас вижда как от черните води изплува гигантски бял призрак - чудовищна акула, чиято кожа излъчва мека бяла светлина. В последвалите събития умира човек, мисията се проваля, а самият Джонас остава обсебен от кошмара на това спускане.

Години по-късно, той все още е обсебен от Мегалодона и, издържан от жена си, започва да учи за палеобиолог. Възгледите му обаче са смятани са странни и никой не му обръща сериозно внимание... докато едно особено предложение не става причина той отново да поеме към морските глъбини.

Масао Танака - негов стар приятел, го моли да участва в операция по изтеглянето на един БПДИ - безпилотно устройство за дълбоководни изследвания. Приемайки с неохота, Джонас отновово се спуска в Ада... и за втори път се среща с чудовищния кошмар, обсебил живота му. Отново умира човек - ала този път студената водна бариера, която пречи на адаптиралия се към топлината на хидротермалните извори мегалодон да изплува на повърхността е преодоляна - грамадна женска изплува нагоре, къпеща се в алената кръв на убит от нея мъжки.

Оттам насетне започва истинския кошмар - стотици нападения над хора, тюлени и китове разтърсват Тихия океан, докато чудовището се приближава към гъсто населените плажове. Ала това е най-малкият проблем. Защото Джонас скоро разбира, че чудовищната акула е бременна...

Романът е написан брилянтно. Има много действие, страшно много кървави сцени и добре описани герои - особено Джонас е много ярък образ с интересна история. Изобщо - заслужава си да я прочете човек (книгата обаче е издавана у нас отдавна и е малко вероятно да се намерят останали екземпляри, освен в антиквариатите).

И така. Морето отново е спокойно.... или поне докато на пазара не се появява продължението - "Падината".

Мегалодон

Период: късна креда, 70 милиона години пр.н.е. Брегът на Азиамерика, северен материк (Тихия океан)

От момента, в който ранната омара започна да се вдига, почувстваха, че ги наблюдават. Стадото хадрозаври пасеше по мъгливия бряг цяла сутрин. Дълги повече от петнайсет метра от човката до края на опашката, тези огромни влечуги се тъпчеха до насита с изобилните водорасли, които приливът непрестанно изхвърляше на брега. От време на време хадрозаврите вдигаха неспокойно глави като стадо елени и се вслушваха в шумовете, долитащи откъм близката гора. Наблюдаваха тъмните дървета и гъстата растителност, непрекъснато нащрек, готови да побегнат при най-малкото движение.

Зад пясъчната ивица, скрити сред дърветата и храсталаците, ги наблюдаваха две червени змийски очи. Тиранозавър рекс, най-големият и най-опасният от всички сухоземни хищници, се издигаше на седем метра над земята. От устата му се стичаха слюнки, тялото му потрепваше, заредено с адреналин. Двата най-едри хадрозавъра току-що бяха нагазили във водата и тършуваха из гъстите водорасли с наведени глави.

Убиецът изскочи от храсталаците и се втурна напред. Земята затрепери под тежките стъпки на осемтонното му туловище. Подобни на огромни птицечовки, хадрозаврите се изправиха на задните си крака и се разбягаха в различни посоки по брега. Двете най-големи влечуги във водата вдигнаха глави и съзряха спускащия се към тях хищник, отворената му паст, острите зъби. Смразяващият кръвта рев заглуши шума на прибоя. Хадрозаврите се обърнаха инстинктивно и побягнаха навътре в морето, за да се спасят. Проточиха дългите си шии и заплуваха бързо, с глави над водата.

Тиранозавърът се спусна след тях и също навлезе в морето. За разлика от жертвите си обаче хищникът не умееше да плува и затъна в тинестото дъно.

Хадрозаврите продължиха напред, но там ги очакваше друг хищник.

Двуметровата сива гръбна перка се издигна бавно над водната повърхност и тихо се плъзна към тях. Течението, което предизвика огромната маса на чудовището, повлече двата хадрозавъра още по-навътре. Внезапната промяна ги хвърли в паника. По-скоро биха рискували с тиранозавъра. В морето ги очакваше сигурна смърт. Обърнаха се и зашляпаха с всички сили назад, към брега, докато отново не почувстваха тинята под краката си.

Тиранозавърът нададе оглушителен рев. Във вода до гърдите, той правеше всичко възможно, за да спре затъването си в мекото дъно. Хадрозаврите се спуснаха в противоположни посоки, на петнайсетина метра от объркания хищник. Тиранозавърът изчатка с ужасните си челюсти и изрева яростно след тях. Те се добраха до брега и се строполиха върху топлия пясък, твърде изтощени да продължат нататък. Но само след миг се обърнаха отново назад, към звяра.

Главата на тиранозавъра сега беше само на метър над водата. Той мяташе яростно опашка и се мъчеше да освободи единия си крак. После изведнъж замря и се вторачи във водата. През сивкавата мъгла се виждаше огромната гръбна перка, която приближаваше все повече.

Тиранозавърът вдигна глава и застина. Разбра - твърде късно - че е навлязъл във владенията на по-добър ловец. За първи и последен път през живота си почувства ледения полъх на страха.

Ако тиранозавърът бе най-ужасяващото същество, ходило някога по земята, то Carcharodon megalodon, акулата мегалодон, с право можеше да се нарече господар и владетел на морето. Червените очи на тиранозавъра следяха сивата гръбна перка, тялото му усещаше тласъка на вълните, разлюлени от огромната маса отдолу. Перката изчезна в мътната вода. Тиранозавърът изрева тихо и се вторачи в мъглата. Перката се издигна отново и се насочи право към него. Разнесе се нов рев, челюстите на огромния сухоземен хищник се отваряха и затваряха безсилно.

За изданието