Name: Време на надежди и катастрофи (1905-1919). Дневници и политически студии. Димо Кьорчев 1994 г.
Brand: Bazar.bg
SKU: 34771460
Price: 15 BGN
Availability: InStock

Добавена 24 мар, 09:18 ч.

Време на надежди и катастрофи (1905-1919). Дневници и политически студии. Димо Кьорчев 1994 г.

15 лв

Доставка: Лично предаване; Купувача

Състояние: Използвано

Описание

Забележка:

Горният край на тънкия гръб е залепено с лепило около 2 см. Иначе е за отлично, няма други забележки.

Димо Петров Кьорчев (1884-1928) е български публицист, политик и литературен критик. С

юридическо образование, Кьорчев изучава философията на Фридрих Ницше; смятан е за теоретик на

българския индивидуализъм. Димо Кьорчев се изявява и като литературен критик и публицист.

Заедно с Трифон Кунев издава литературния алманах "Южни цветове" (1907), а с Елин Пелин

редактира списание "Слънчоглед" (1909).

След войните Кьорчев става главен секретар на Националлибералната партия. Списание "Пролом"

(1922 - 1928) е последното му обществено-литературно дело.

Може би най-точна характеристика на Димо Кьорчев прави Симеон Радев в свое писмо до Дафина

Кьорчева: "...Но Димо бе лирик по природа, философ по наклонност на мисълта, надарен с рядка

интуиция, с установени интереси във всички посоки... Човек с толкова универсални интереси аз не

зная между съвременниците ми в България. Може би Пенчо Славейков, но аз не го познавах добре.

Но което у Пенчо бе разум, у Димо бе вдъхновение. У никого не е имало - в това съм уверен - тая

сочност на духа, както у Дима... Такъв човек бе роден за литература. Там бе призванието му..."

Димо Петров Кьорчев (В. Търново, 19.05.1884 - Париж, 22.12.1928).

Завършва гимназия в родния си град. Следва право в Лайпциг (1905) и в Софийския университет,

където се дипломира (1908). Прокурор в Свищов (1908), адвокат в София (от 1909). Виден деец и

идеолог на Националлибералната партия, от 1920 - неин секретар. Народен представител (1914-

1919, 1923-1928) в XVII, XXI и XXII Народно събрание. Заедно с Трифон Кунев издава литературен

алманах "Южни цветове" (1907), с Елин Пелин - сп. "Слънчоглед" (1909), редактор (1922-1927) на

сп. "Пролом". Сътрудничи на сп. "Наш живот", "Ново време" "Общо дело", "Българска мисъл", на в.

"Ден", "Воля", "Българан", "Дневник", "Независимост" и др.

Кьорчев е литературен критик, есеист и публицист. Възприема и интерпретира творчески модерни за

началото на XХ в. философски, етични и естетически теории. Нравствено-философските му възгледи

съчетават евангелските послания с ницшеанството и толстоизма. Идеалист с парадоксалнодиалектичeска мисъл, привърженик на индивидуализма и интуитивизма. Апологет на индивидуалното

творческо начало и отрицател на всякакви норми, канони и школи. Кьорчев критикува нормативната

естетика на кръга "Мисъл". Програмно-полемичните му студии и есета "Тъгите ни", "Из миналото",

"Литературни бележки", "Близкото минало" го причисляват към теоретиците и критиците на

българския модернизъм, без да принадлежи към определен кръг или школа. С философскоестетическите си идеи за "абсолютно освобождение" и ирационално домогване до истината, както и с

критиката си срещу "Мисъл" Кьорчев проправя път за българския символизъм. Поощрява едни от

първите прояви на български поети символисти: пише отзиви-импресии за "Хризантеми" на Тр. Кунев

и "Regina mortua" на Т. Траянов.

Защитава самобитната линия в българската литература и в българското обществено развитие.

Оценява високо самородни дарования като З. Стоянов, Елин Пелин, К. Христов. Кьорчев е един от

първите литературни критици, отчели художествената стойност на "Записки по българските

въстания" (студията "Захари Стоянов, Иван Вазов, Пенчо Славейков"). Кьорчев е един от създателите

на философско-литературното есе в България. Литературното му творчество е създадено главно до

1914, когато се отдава на политическа и публицистична дейност.

След войните пише студии, прегледи и есета върху актуални обществено-политически въпроси, които

разглежда на широк културно-исторически фон. Оспорва социално-утопичните теории и

комунистическия интернационализъм, застъпва либерални възгледи, проповядва самоуправлението и

съзнателната гражданственост като основни държавнически принципи. Прогнозите му за

европейската и балканска политика са реалистични и далновидни.

За изданието

Издателство
Български писател
Град на издаване
София
Година
1994 г.
Език
Български
Страници
397
Корици
Меки
Категория
Политология и социология
Дебелина (мм)
28

1947

☆ ☆ ☆ ☆ ☆

Докладвай

Препоръчани за теб

Книга Инженерна психология - Димо Йорданов 1990 г.

Време на надежди и катастрофи (1905-1919). Дневници и политически студии. Димо Кьорчев 1994 г. → Обява 34771460