Name: Владетели в примка. Книга за княз Батенберг, княз Фердинанд и цар Борис III.Стефан Влахов-Мицов 1992
Brand: Bazar.bg
SKU: 34787332
Price: 25 BGN
Availability: InStock

Добавена 27 мар, 18:10 ч.

Владетели в примка. Книга за княз Батенберг, княз Фердинанд и цар Борис III.Стефан Влахов-Мицов 1992

25 лв

Доставка: Лично предаване; Купувача

Състояние: Използвано

Описание

Забележка:

Много добре запазена книга. С посвещение и автограф от автора.

"ПЪРВОМ СЪМ СЕ РОДИЛ БЪЛГАРИН, А ПОСЛЕ ЧОВЕК"

Григор Пърличев

Една от двете най-големи злини за България е, че народностната ни съдба твърде често се е

решавала извън държавните граници. На Изток или на Запад - няма особено значение. Опитите да се

противопоставят различни завоеватели и покровители, са варианти на примиренческата философия

за по-малкото зло, подмяна на достойното съществуване с биологичната наслада от оцеляването.

"По-добре живо куче, нежели мъртъв лъв" - дълги векове е била "мъдростта " на значителни

социални, политически и обществени кръгове от народ, поставил за емблема на знамето си именно

лъва.

Другата, още по-страшна злина, е вторичното прекрояване на историята от самите българи.

Заставени от обстоятелствата (кръстопътно местоположение - географско, а оттам и етническо,

хетерогенни влияния, исторически малшанс и т.н.) и от генетично заложени у нас малцинствени,

социални и религиозни комплекси, да бъдем функция на чужда държавна и политическа воля,

стигнахме до там, че ги възприехме като база за историческото си самочувствие. Липсата на осъзнат

национален идеал в следосвобожденската ни история се заместваше от мнозина с интернационални

бълнувания за "общи славянски интереси",(мотивирали подобострастието пред Русия), а след 1944 г.

с комунистически митологеми, при което усещането, че сме съветска провинция, трябваше да се

изпари за сметка на принадлежността ни към "световния революционен авангард".

Днес пътят ни към Европа минава пък през...океана, докато преди заобикаляше Урал. Естествено има

голяма разлика между Америка и болшевишка Русия, така както между турското и австрийското

робство. Не е нормално обаче да облазяваме унгарците за тяхното робство и да се самоокайваме за

нашето. Или пък да въздишаме каква щяла да бъде Родината ни, ако по време на Втората световна

война в нея бяха влезли не съветски, а англо-американски войски. Обидно е когато историческите

трудове на нашите учени изглеждат писани сякаш от чужденци. Не по-малко опасен за националното

ни самочувствие е другият парадокс - да се гордеем с това, от което трябва да се срамуваме

(например богомилския анархизъм), и да поругаваме достойнствата на следосвобожденските

български владетели княз Батенберг, цар Фердинанд и цар Борис III. И ролята на държавната

институция, която е белязала хилядолетната ни история със славни мигове и тежки драми, но винаги

е била здрава алтернатива на националния нихилизъм, давала е на нашия народ чувство за

държавност. Не случайно през XX век царствуващата династия се оказа едновременно в примката на

Европа, на традиционното българско санкюлотство и на комунистическата идеология. Нейните

амбиции и дейност бяха противопоказни на идейно-класовите и великосилски домогвания към

националния суверенитет и жизнените ни интереси. Няма съмнение, че бъдещите генерации

историци ще оценят точно и справедливо изявите на българските владетели у нас и на

международната политическа сцена. И тогава едва ли ще противопоставяме цар Борис III на царяотец Фердинанд, за да обслужим негативните мнения на Великите сили и българските съседи към

него. Не ще се мъчим да балансираме отношенията на Царя-Обединител с правителствените

кабинети между 1923-1943 г., само защото комунистическата историография ги беше обявила за

фашистки. Нито заради хатъра на съветски, английски и американски дипломати и историци ще

пишем уклончиво за действията на нашите монарси и гениалния държавник Стамболов, с които те

провокираха и надхитриха многократно Русия и Запада.

Ако българската политика и в момента е зависима от Сили, благовидно скрити зад уж демократични

европейски и световни институции от всякакъв род, е време поне историческата наука да се

освободи от рецидивите ни вътрешно и външнополитическата конюнктура, която държи все още под

ключ и българските владетели. Настоящата книга е скромен опит в тази насока.

СЪДЪРЖАНИЕ:

I. ЕУфОРИЯ НА СТРАСТИТЕ (княз Александър Батенберг) с. 9

II. ПЪТЯТ КЪМ ГОЛГОТА (цар Фердинанд I) с. 48