Светлосенки. Разкази и скици -Никола Майски → Обява 36655041

Никола Киров е роден на 28 юни 1880 година в Крушево, тогава в Османската империя. Родът му по произход е от охридското село Свинища. Завършва основно образование в родния си град, а после учи в българската гимназия в Битоля, откъдето е изключен през 1898 година при бунт против екзархийската администрация и владиката Григорий. Премества се в Солун и в 1902 година завършва със седемнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[2] В гимназията се присъединява към ВМОРО.

През 1902-1903 година е учител в село Баница, Леринско. Арестуван е и е затворен в Лерин. При конвоирането му в Битоля е направен опит да бъде убит от страна на съпровождащите го стражари.[3]

През Илинденско-Преображенското въстание Никола Киров е в Крушево и участва в обявяването и защитата на Крушевската република. Последните ѝ мигове си спомня така:

" По заповѣдь на офицеритѣ си, [турската] войската мина край труповетѣ на нашитѣ борци и съ пушечна стрелба въ въздуха имъ отдаде почить; Бахтиаръ благоволи да разреши да бѫдатъ прибрани отъ домашнитѣ имъ и погребани по християнски обичай падналитѣ на "Слива" юначни "разбойници."[4] "

След въстанието остава ръководител на местния революционен комитет. По-късно е главен български учител в Емборе.[5]

Подир неуспеха на Илинденското въстание, в 1906 година повторно учителства во Леринско. По-късно се записва в Софиския университет, а през 1909 година учителствува в Ихтиман.

В 1910 година е назначен за главен български учител в Дебър, но при обезоръжителната акция на младотурците е арестуван в Крушево за подпомагане на четата на Блаже Кръстев и бит с 200 удара с тояга по краката. Лежи в затвора три седмици и заема мястото си в Дебър чак на 25 октомври.[6][7] В Дебър Киров успява на 27 февруари 1911 година да възобнови дебърското българско околийско учителско дружество "Свети Иван Бигор", на което той става председател, Александър Стрезов - секретар, Петър Алексиев - касиер, а Васил Велев - член на Управителното тяло.[8]

През учебната 1911/1912 година е директор в училището в Ресен.

След Междусъюзническата война с цялото си семейство се прехвърля в България, завършва правни науки в Софийския университет и работи като учител и финансов служител, но и не спира да се занимава с революционна дейност.[9] Участва в дейността на Македонската федеративна организация.

През пролетта на 1914 година е изпратен като български главен учител в Корча, където да работи с българския архиерейски наместник за Албания Търпо Поповски. Гръцкото нахлуване обаче ги принуждава да преустановят дейността си и на 22 юни, заедно с цялото население на града, са принудени да го напуснат.[10]

През 1923 година издава романа "Илинден", в който приписва на героя си Никола Карев създаването на Крушевския манифест.

Автор е на научните трудове "С поглед към Македония", "Крушово и борбите му за свобода" (1935), "Епопеята на Крушево", "Светлина към тъмнината" и други. Изявява се и като драматург и поет. Редовно публикува материали в списание "Илюстрация Илинден".

Умира през 1962 година.[11][12] Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция "Архиви".[13]