Йоханес Бобровски - Воденицата на Левин → Обява 37128130

Издателство "Народна култура", София, 1979 г., меки корици, 268 стр. Състояние - добро. Превод от немски език.

За романа: Удостоен с наградата "Хайнрих Ман" през 1965 г. Екранизиран 1980 г.

За автора:

Йоханес Бобровски (Johannes Bobrowski), немски писател и преводач, е роден на 9 април 1917 г. в Тилзит, Източна Прусия в семейството на железопътен чиновник - евангелски баптист. През 1925 г. семейството се премества в Растенбург (днес - Кентшин), през 1928 г. в Кьонигсберг (днес - Калининград), където Бобровски завършва гимназия (1937). В 1938 г. семейството му се премества в Берлин, Бобровски започва да учи история на изкуството в Берлин. В армията е от 1938 г. Участва като ефрейтор от Вермахта във Втора световна война (1939 -1945), воюва в Полша (1939), Франция и на Източния фронт (от 1941) - в Прибалтика и при Новгород. Попада в съветски плен (1945) и пребивава в трудов лагер край Ростов на Дон до 1949 г. където е миньор в Донбас, посещава училище за военнопленици и възстановява разрушеното от войната стопанство в Ростовска област. Първите му писателски опити се отнасят към 1941 г. - по това време е в една от частите на вермахта, окупирали Новгородска област. Печата стихове от 1944 г. в сп. „Das Innere Reich”. След завръщането си в Германия (1949), става гражданин на ГДР и работи до смъртта си като редактор в издателства. В 1955 г. публикува голяма подоборка стихове в списание „Зин унд Форм” на Петер Хухел. В 1959 г. сп. „Accent” за първи път запознава западногерманския читател с творчеството му. От 1960 г. участва в срещите на западногерманската „Група 47″, към която се отнася скептично, но в която намира подкрепа и внимание - през 1962 г. получава нейната награда. През 1963 г. става член на Германската асоциация на писателите на ГДР. Радетел за сближаването на Русия и Германия. Автор на стихосбирките „Сарматско време” (1961), „Реки на сенчестата земя” (1962), „Знаци на времето” (посмъртно, 1967), „Сред гъсталаците на вятъра” (посмъртно, 1970), романите „Воденицата на Левин” (1964), „Литовски пиана” (посмъртно, 1966), сборниците с разкази „Бьолендорф и празникът на мишките” (1965) и „Предупредителят” (посмъртно, 1967). Умира след неуспешна операция от перитонит на 2 септември 1965 г. в Берлин. У нас в годините на социализма са издадени книгите му „Воденицата на Левин” (1979), „Сарматско време” (1980), „Литовски пиана” (1983).