Кръвта на Рим - Здравко Младенов → Обява 37739211

2022 г., 700 страници, НОВА, НЕЧЕТЕНА КНИГА!

Историческият роман „Кръвта на Рим“ динамично, вдъхновено и исторически правдиво проследява нашествието на готите в римските провинции Мизия и Тракия в средата наIIIв., обсадата и превземането на Филипопол в 250 г., разгромът на римската армия и смъртта на император Траян Деций в битката при Абритус в 251 г. Тези епохални събития разтърсват самите основи на римската държавност и хвърлят империята в десетилетна кървава, братоубийствена, гражданска война. Нашествието на северните варвари – готите и техните съюзници, нанася мощен удар върху човешката цивилизация, заплашвайки да я върне столетия назад в нейното развитие, в мрака на примитивността и първобитността. В турбулентните и кървави събития на 247-251 г., в които всичко човешко е поставено под ударите на смъртта и унищожението, главните герои на романа – римлянинът с тракийски корени Агрипа Антонин, готският вожд Аргайт от царския род на Балтите и сенаторската дъщеря Юлия, се борят не просто за оцеляване, но и за правото да се нарекат хора, та дори и за късче щастие…

Грабежите, убийствата и насилието продължиха три дни и нощи, а огънят не изгасна цяла нундина. Когато всичко свърши, от процъфтяващия някога стохиляден град, останаха само жалки купчини от овъглени димящи останки. Десетки хиляди човешки животи бяха погубени, а телата на жертвите гниеха по площадите, улиците и в поруганите храмове, някога оживявани от гласовете и страстите човешки. Глъчката на вече мъртвия град бе заменена от зловещия грак на безбройните гарвани и лешояди, които станаха пълни господари на остатъците от този погром, това тържество на човешкото безумие. Пролетният вятър, вместо аромата на цъфнали цветя и дървета, разнасяше нетърпимата воня на овъглена и гниеща човешка плът. А на север поеха дългите синджири от роби и каруците натоварени с плячката. В прахоляка на пътя ехтеше плющенето на камшиците на варварите и жалките стенания и плач на поробените, оплакващи злочестата си съдба. Страданията на нещастниците бяха толкова големи, че живите завиждаха на мъртвите…