Криводолици- Иван Кошничарски → Обява 37779387

Сътворен съм на този свят без някой да е искал съгласието ми. Мнението ми не бе взето и при раждането. Така мама ме е пръкнала на 1 септември 1939 година, в петък, два часа подир обяд, у дома на баба Катинка от Враца. Било пазарен ден. Сега може да ми викате и "жено врачанска" - няма да ви се разсърдя. За съжаление на къщата още няма паметна плоча.

Още в първо отделение криводолската ми даскалица Мара Йоцова ми каза, че съм "дебелоглав" и излезе права, защото само след месец от прозореца на Пенка Бакьова падна на главата ми една саксия. Саксията стана на паздер, а главата ми оцеля. Два пъти съм се давил в "Цонкин вир". Хапало ме е бясно куче, което още на третия ден скоропостижно умря - "Бог да го прости! ". Три пъти ме е ритало куцо магаре, поради което в живота бях "подкован" по много въпроси. Урочасван съм спроти "Песи понеделник" и всяко "куче", което ме е пролаяло, е побесняло. Не се залюбих в школото ни химията, нито геометрията и математиката, защото химичката бе кривогледа, геометричката - престаряла мома, а на математичката й клепаха ченетата, като квачка на полог. Горката - беше пред пенсия. Не се страхувах от върколак, тенец, караконджол и градушка - поради което не съм "градобитен". Като "хванат от гората" изглеждах, когато Филчо-пъдарина ме сгащи с козите в "Малската курия".

По-късно си взех шапката, хванах шущавата и с конкурс станах програмен ръководител във Врачанското радио. Криво-лево тогава уловихме едно второ и трето место в националния конкурс. То бива, бива ама Господ прекали, дари ръката ми да: рисува, изографисва карикатури, да майстори фейлетони, да прави журналистика и фотография.

Мнозина ме броеха за несериозен, задето спечелих Голямата национална награда "Чичовци" в Сопота града.

...Нищо, че някога уморих бясното куче, в живота ми имаше много други двукраки "кучета", които настървено ми ръфаха крачолите. Някои от тях ме джавкат още, но нейсе! Когато тези псета ми подхвърляха лимони, за да вкиселят живота ми на оцет, аз ги изстисквах и си майсторях цитронада. Подлееха ли ми вода - вкарвах я в градината, та си поливах краставиците. А правеха ли ми кал - измайсторявах тухли за къщата.

И въпреки всичко, драги песоглавци: "Колко ви струва една нежна дума за мен? "