Рилският чудотворец и бистрешкият манастир "Св. Иван Пусти" → Обява 37999965

Бистрешката света обител, разположена във Врачанския балкан е един от най-интересните и в същото време най-малко изследвани културно-исторически паметници с национално значение от Врачанския край. В периода 2010-2012 г. екип от експерти осъществи поредица от теренни проучвания на обителта. Обобщените резултати от проучването, придружено с автентичните записи на над 50 информатори са систематизирани в настоящия сборник. В изданието са включени нови разработки и непубликувани материали, свързани с култа към най-тачения български светец св. Иван Рилски в Северозападна България, фотографии от началото на века на храма и Постницата, както и фотоси на реставрираните скални фрески от Голямата пещера. Придружено е с анотации и изборен паралелен текст на английски език. Издаването на сборника е и финализиране на втория етап от кампанията за изучаване, възстановяване и популяризиране на Бистрешкия манастир на Регионална библиотека и Регионално краеведско дружество- Враца.

Записаният от нас цикъл легенди, предания и разкази от културното пространство на Бистрешкия манастир "Св. Иван Рилски (Пусти) - Касинец" е представен в настоящата разработка в контекста на фолклорната традиция, посветена на Рилския чудотворец като част от живия култ към него, а самият манастир - като част от своеобразна културна мрежа (също посветена на светеца), където опорни точки са християнските светилища, но в която влизат и всички свети места, свързани с народните вярвания и местни култове, съхранили предхристиянски представи, образи и митологични мотиви. В този смисъл нашият труд може да бъде определен и като начало на едно цялостно изучаване на паметта за св. Иван Рилски в Северозападна България и на Бистрешката света обител - център на този процес във Врачанския край.

Събраните наративи могат най-общо да бъдат обединени около водещите мотиви, сюжети и легендарни персонажи по следния начин: Пребиваването и чудесата на св. Иван в Постницата на Бистрешкия манастир; Бягството в Рила; Произхода на манастира "Иван Пусти"; Именуването на манастирите "Св. Иван Пусти" край Враца и на Рилския манастир "Св. Иван Рилски"; Царските съкровища (монетарницата на Иван Шишман). По-обстойно внимание е отделено на текстовете, в които Бистрешкият манастир е представен като "образ и подобие" на Рилския. В разказите се съдържат и ценни сведения за един недокументиран период от съществуването на манастира край Враца - от 1944 г. до края на ХХ в. На практика е проследен "другият живот на манастира" (освен като туристическа и художествена ценност) - като място, дълбоко и трайно свързано с духовния живот на местните. Друга тема е тази за "лековитата вода" в Голямата пещера - традиционните методи за водолечение и климатолечение, практикувани на територията на обителта.

Народният сказ за св. Иван и неговата обител край Враца е изграден върху взаимното преминаване и преплитане на чисто личната история и историята, носеща отговор на общочовешки търсения, взаимопроникването на националното и универсалното, напластявания на религиозни култове и вярвания на различни общества и култури, обитавали от дълбока древност земите около Врачанската планина.

Главен герой в легендите е свети Иван (Пусти, Рилски) - чудотворец, маг и лечител, а чудото е доказателство за неговите свръхчовешки, висши качества и действителната връзка на постника-пустинник с Оня свят и Бога. В резултат на чудото и пребиваването тук на светията тези качества придобива и мястото. Нашите информатори "изнасят" на преден план характерни белези и дадености, доближаващи Рилския чудотворец до митичния чудотворец и повелител на жива и нежива природа, познат в предхристиянските вярвания с различни имена и роли. Св. Иван присъства в съвременната фолклорна традиция с образ, дълбоко вплетен в народната митология - като наследник на древни божества и в същото време като изключително индивидуален, "единствен и незаменим" в сърцата на българите. Може би именно в това се крие и тайната на култа към него по тези земи - съчетаването на стародавно наследство с възрожденските идеи за "небесен баща" на осиротелия във векове на робство народ. Образът му се нарежда до древните мъдреци и лечители, но в началото на ХХ-и в. го отриваме върху стените на храма на заветния Царев връх в едно с героите освободители от българския национален пантеон; век по-късно той е сред първите духовни водачи на нацията като най-обичан учител и наставник на всеки, позовал чудото на живота чрез вяра.

В представения цикъл с легенди, предания и разкази се налага знанието и усещането на хората от съседните на манастира "Св. Иван Пусти" селища за обителта като за място близко, свое, родно. В техните представи той далеч не е онова студено и чуждо, сковано от схоластика здание, а обичано и познато кътче, където като деца играели, по-сетне - като пастирчета се отбивали да се напият с изворна вода и да си побъбрят с пазача или някой от монасите, а по празници се събирали с близки и рода от съседните села, за да "отговеят" заедно и заедно да посрещнат светлите дни. На Богородица и на големите християнски празници отивали млади и стари с почит и вяра. Изпълнявали и църковните, и народните обреди и обичаи. Но манастирът е и място, където младите се харесвали и залюбвали, "кръстосвали се" моми и ергени от различните села. През 30-те години той вече е популярно в околността със своите природни дадености "райско кътче", които го правят предпочитано за отмора и почивка, а пътят до него - любим маршрут на туристи и пещерняци чак до наши дни. С манастира са свързани делниците и празниците на местните поколения наред. Тук и по "комунистическо" кръщават децата си и ги харизват, берат билки "за здраве" на хора и стока, молят се в трудни дни или пък търсят спасение от тегоби и "лош късмет". В разказите манастирът, заедно с близкия Мътнишки, присъства и с голямото си стопанство и колоритните стопани. Те хем се грижат за Божиите дела, хем за плодородната земя, което е висша добродетел в представите на българския селянин, свързано с почитта към земята-майка и хляба. Така постепенно у слушателя на тези пасажи от разказите се поражда представата, внушението за мястото като за райско кътче на земята - Божие, чисто, изпълнено с благодат - свещен извор, треви и дървета, преродили от плод, обработена земя със златни жита, зеленчукови градини, обори и тучни ливади, пълни със стада животни. И съвсем разбираемо за периодите на "запустване" на обителта всички говорят с голяма болка. Най-емоционални се оказват разказите, в които хората си спомнят своето детство, пряко свързано с манастира или разказват за "онези" курбани на Голяма Богородица от тяхната младост, когато "светъ беше друг". Много от тях завършват със сълзи на носталгия и умиление, други - с послания и въпрос към своите наследници. Във всички обаче прозира грижата за съхраняване на обителта, но и на заобикалящата я природа - да не пресъхва водата на светия извор - и в буквалния, и в преносния смисъл.