Виктор Суворов (Владимир Богданович Резун) е роден на 20 април 1947 г. Единайсетгодишен постъпва в Калининското суворовско военно училище, а след завършването му – в Киевското общовойсково командно училище. През 1974 г. се дипломира във Военно-дипломатическата академия към Генералния щаб на съветската армия, непосредствено след което е изпратен в Женева – столицата на световния шпионаж, където в продължение на четири години работи в резидентурата на съветското Главно разузнавателно управление под прикритието на дипломат, акредитиран в ООН. През 1978 г. поисква политическо убежище във Великобритания, за което Военната колегия на Върховния съд на СССР го осъжда задочно на смърт.
В. Суворов е световноизвестен писател, историк и военен аналитик, автор на повече от двайсет книги, сред които бестселърите „Ледоразбивачът“, „Денят М“, „Последната република“, „Очищение“, „Разгромът“, „Самоубийство“, „Сянката на победата“, „Вземам си думите назад“, „Тя се казваше Татяна“, „Крахът“, „Майката на дявола“.
Носител е на множество висши държавни награди на различни страни, професор хонорис кауза на Варшавския университет, почетен член на Международната академия за наука, образование, индустрия и изкуства в Калифорния, която го удостоява със златен медал на името на Алберт Айнщайн “За изключителни заслуги”, получил и „Специалната награда за цялостно творчество, ускорило демократичните процеси в Европа“ на Съюза на журналистите в България „Подкрепа“.
София-град